Марсиак се поколеба.
Каквото и да му струваше, ненавиждаше да лъже Габриел.
— Да — призна той. — Знаех.
— Значи не държеше толкова да се убедиш… Искаше да изпратиш послание до Рошфор. Да разбере, че Остриетата и ти няма да останете със скръстени ръце, ако той си позволи да обезпокои дъщерята на Ла Фарг.
— Дъщерята на Ла Фарг и теб, Габриел. Дъщерята на Ла Фарг и теб.
Тя го погледна. Беше искрен.
— Да — рече Габриел. — Смяташ ли, че добре ме защити днес?
Напусна кухнята, стигна до стълбата и оттам се обърна към Марсиак:
— Обичам те, Никола. Обаче предпочитам да не спиш тук тази нощ.
И се прибра сама в стаята си.
Лепра се събуди с ужасно главоболие и дяволски жаден. Беше се проснал по панталони, чорапи и риза върху оправено легло в стая, която никога не беше виждал. Не знаеше къде се намира, но едно бе сигурно: беше напуснал Париж. Действително, въздухът ухаеше на свежест.
Мускетарят седна и докато масажираше главата си, украсена с чудесна цицина, започна да разглежда декора. Ботушите му го чакаха до вратата. Дублетът му беше сложен на рамката на стол, като на закачалка. Шапката му лежеше на масата, а рапирата, пъхната в ножницата, висеше върху една от колоните на леглото. Стаята беше скромна, но чиста и спокойна, потънала в приятен сумрак благодарение на завесите, спуснати над прозорците.
Лепра стана, забеляза, че джобовете на панталоните му са обърнати наопаки, а навярно му бяха свалили ботушите, за да проверят да не би да крие нещо в тях. Това го подсети за дублета и той се хвърли, за да провери хастара. Вътре нямаше нищо, а след като бяха отмъкнали безценното му съдържание, внимателно го бяха зашили. Този, който го беше ударил и домъкнал тук, бе присвоил всичките тайни документи, които трябваше да предаде в ръцете на херцогиня Дьо Шеврьоз. Кариерата му на агент на кралицата майка не започваше успешно.
Все пак, помисли си той, въпреки че получи жесток удар по главата, не беше нито мъртъв, нито пленник. Ако го бяха разкрили, нямаше да се събуди тук, и то в подобен вид. Може би дори въобще не би се събудил.
Навън мучеше крава.
Лепра дръпна завесите и за момент остана заслепен от потока светлина, който изведнъж нахлу в стаята. Малко по малко пред очите му се разкри приятен селски пейзаж, който обаче не събуди у него никакви спомени. Не знаеше къде се намира, просто наблюдаваше красив полски кът от първия етаж на къща, разположена в началото на село или на малко градче. И ако едва наболата му брада не го лъжеше, не беше спал повече от една нощ, следователно се намираше във Франция, недалеч от Париж.
Но освен това…
Твърдо решен да открие нещо повече, Лепра се облече, нахлузи портупея си, а рапирата на Гере му се стори твърде тежка в сравнение с неговото знаменито драконово острие. Напусна стаята, слезе по стълбите и се озова във великолепна слънчева градина. Там намери благородника с бежовия дублет, с когото се сблъска в „Бронзовият меч“ — той закусваше, седнал на малка масичка под балдахин.
Щом видя Лепра, мъжът веднага стана и го посрещна с любезна усмивка.
— Господин Гере! Как сте? Добре ли спахте?
— Много добре, да — отговори Лепра, който все още не знаеше какво да мисли.
— Очарован съм. Присъединете се към мен — благородникът посочи празния стол край масата и седна. — Току-що се върнах от Париж и реших да хапна. Споделете късната закуска с мен, ако желаете.
— На драго сърце.
— Впрочем аз съм кавалерът Мирбо и вие сте в моя дом.
— У вас, което ще рече…
— В Иври. Париж е на по-малко от левга оттук.
Лепра зае мястото си и усети, че е много гладен.
— Бертран! — извика благородникът. — Бертран!
Появи се прегърбен и кисел слуга.
— Да, господине?
— Чаша за господин Дьо Гере.
— Слушам, господине.
Отхапвайки от пилешката кълка, Мирбо рече:
— Не се съмнявам, че имате много въпроси. Не зная дали ще успея да отговоря на всичките, но първо трябва да ви се извиня за премеждието, което преживяхте тази нощ. Единственото ми утешение е, че Ровен не ви е ударил прекалено силно…
— Ровен ли?
— Вероятно скоро ще се срещнете с него. Обича да проявява… старание. Крайно предпазлив е, почти болезнено… С една дума, той ви преби…
— Преби и претърси.
— Съгласете се, че трябваше да се уверим дали сте този, за когото се представяте. Колкото за документите, които носехте, не се бойте, предоставих ги на лицето, за което бяха предназначени.
— Получих заповед да ги предам лично в ръцете на госпожа Дьо Шеврьоз.