— Все същите тайни, все същото мълчание и същите лъжи — рече Д’Обремон с треперещ от гняв глас. — Зная, че ме мамят. Че крият нещо… Нима нямам право да разбера какво се е случило с Франсоа?
Анес погледна право в очите стария благородник, който вече беше изгубил един син и сега се боеше за съдбата на втория.
— Да — отсече тя. — Имате право.
— Естествено — намеси се капитанът на Остриетата, — няма да постигнем нищо, ако се обърнем към Кардинала…
— … тъй като настоятелката на шатленките е негова племенница — завърши мисълта му младата баронеса.
— Дали да не потърсим направо помощта на краля…
— Само в краен случай! — заяви маркизът. — Трябва да служим на кралете, а не да ги молим за едно или за друго. Пък и какво мога да му кажа?
Настъпи мълчание.
Анес се обърна към Ла Фарг, който, без да я задължава, очакваше тя да вземе решение.
— Господине — рече девойката на маркиза, — не мога да ви обещая нищо. Но докато бях послушница, запазих някои познанства сред Сестрите на Сен Жорж. Ще се срещна с тях и може би ще узная онова, което очаквате.
Д’Обремон ѝ се усмихна с искрена благодарност.
— Благодаря, госпожо.
— Не хранете особени надежди, тъй като не…
— Достатъчно е да се уверя, че синът ми е жив, госпожо. Само да зная, че е жив…
Веднага след като маркиз Д’Обремон си тръгна, Анес нареди да ѝ оседлаят кон. Трябваше да побърза, ако искаше да стигне до точното място, преди да падне мрак. Ла Фарг отиде при нея в конюшнята, докато Андре подготвяше Смелата — любимата кобила на младата и буйна баронеса.
— Зная, че не ти е лесно, Анес.
Те стояха един до друг и гледаха с блуждаещи погледи коняря, който изключително много се стараеше.
Младата жена леко кимна с глава.
— Зная, че не ти е лесно да възстановиш връзката си с Белите дами — поде отново Ла Фарг. — И искам да ти благодаря.
Тъй като се обличаха винаги в бяло, „Белите дами“ беше едно от прозвищата на Сестрите на Сен Жорж. Наричаха ги също шатленки — по името на основателката на техния орден, света Мари дьо Шател.
— Не е необходимо да ми благодарите, капитане.
— Естествено, маркизът не си дава сметка за благодеянието, което му правите, но…
— Остриетата му дължат услуга, не сте ли убеден?
— Разбира се.
Един от конете, които Алмадес държеше за юздите, изцвили в двора.
— Трябва веднага да отида в Кардиналския дворец — заяви Ла Фарг. — На добър път, Анес.
— Благодаря, капитане. Ще се върна утре.
Херцогиня Дьо Шеврьоз беше родена Мари дьо Роан-Монтбазон.
През 1617-та, на петнайсет години, тя се омъжи за Шарл дьо Люин, маркиз Д’Албер. Той беше с двайсет и две години по-възрастен от нея, радваше се на благосклонното отношение на краля и получаваше длъжности, богатства и почести въпреки скромната си интелигентност. Назначена за суперинтендантка10 в дома на кралицата, младата, красива и жизнерадостна маркиза Дьо Люин се хареса на Анна Австрийска, която скучаеше. Между тях се зароди искрено приятелство, а същевременно кралят започна да пренебрегва съпругата си и смяташе, че Мари упражнява лошо влияние върху нея. Вярно беше, че суперинтендантката не бе особено плашлива и с удоволствие се отдаваше на забавления. Докато мъжът ѝ се издигна до херцог и конетабъл11, тя стана любовница на най-малкия син на херцог Дьо Гиз, Клод Лотарингски, принц Дьо Жоанвил и херцог Дьо Шеврьоз. Люин загина през 1622 г., по време на военна кампания в Южна Франция срещу хугенотите. Тогава Мари беше на двайсет и една години. Въпреки враждебното отношение на краля, тя все пак запази мястото си редом с кралицата. Една вечер измисли поредната игра и двете си устроиха гоненица по коридорите на Лувъра. Анна Австрийска падна и след два дни направи принудителен аборт. Тази трагична загуба предизвика кралския гняв. От този момент младата вдовица изпадна в немилост и бе изгонена от двора.
Напук на всяко благоприличие, Мари се омъжи за херцог Дьо Шеврьоз едва четири месеца след смъртта на Люин. Луи XIII се противопостави на този брак. Но верността на херцога, неговото славно бойно минало и принадлежността му към лотарингския аристократичен дом смекчиха позицията на краля, той му прости и скоро след това отново разреши на херцогинята да се присъедини към свитата на кралицата. Тогава тя започна една от най-знаменитите кариери на интригантка — и любовчийка — в историята на Франция. В продължение на няколко години подтикваше кралицата да се отдаде на Бъкингамския херцог и почти успя. Противопостави се на сватбата на Гастон, брата на краля, с госпожица Дьо Монпансие. Участваше в конспирация срещу Кардинала, която въпреки всичко се провали. Забърка се и в заговор срещу краля, но статутът ѝ на чуждестранна принцеса я спаси. Осъдена да се оттегли в земите си, тя замина за Лотарингия и без да се отказва от лекия живот, продължи да плете мрежи срещу най-знатните благородници. След блокадата на Ла Рошел Англия води мирни преговори и се застъпи за херцогинята. Така тя се завърна във Франция след едногодишно изгнание. Носеше ѝ се славата на дяволица, вече наближаваше трийсетте, но не се укроти. Дали заради огромния си късмет или заради пресметливостта си, тя не взе участие в бунта, избухнал през лятото на 1632 г. в Лангедок. Видя победата на кралската армия при Кастелнодари и осъждането на смърт на херцог Дьо Монморанси12.
12
В знаменитата трилогия за мускетарите на Александър Дюма херцогиня Дьо Шеврьоз е любовница на Атос и майка на главния герой в трети том — виконт Дьо Бражелон.