Когато за първи път ми дойде идеята за „Алхимикът“, си мислех, че главният герой ще е доктор Джон Дий.
Джон Дий винаги ме е очаровал. През Елизабетинската епоха, века на необикновеното, той е бил изключителен човек — една от най-гениалните личности на своето време. Всички подробности за живота му, споменати в „Алхимикът“, са верни: той е бил алхимик, математик, географ, астроном и астролог. Наистина е избрал датата на коронацията на Елизабет I и когато бил част от нейната шпионска мрежа, подписвал зашифрованите си съобщения с 007. Двете нули представлявали очите на кралицата, а символът, приличащ на седмица, бил личният знак на Дий. Някои данни сочат, че когато Шекспир създал героя си Просперо от „Бурята“, използвал за прототип Джон Дий.
В продължение на няколко години в главата ми и в купища бележки растеше идеята за поредицата от книги за един алхимик и ми се струваше съвсем естествено това да е поредица за Дий. Докато пишех други книги, аз все се връщах към тази идея, добавяйки още материал, преплитайки всички световни митологии и създавайки обширен и сложен фон за историята. Изследвах местата на развитие на действието, като на няколко пъти посещавах и правех снимки на всяко място, което възнамерявах да използвам в поредицата.
Всяка история започва от една идея, но героят е този, който я тласка напред. Първо ми хрумнаха образите на близнаците. Историята ми от самото начало беше за брат и сестра, а в митологията близнаците са много специални. Почти всеки народ и митология си има легенда за близнаци. С развитието на историята ми се появиха второстепенните герои като Скатах и Мориган, а по-късно Хеката и Вещицата от Ендор. Но някак си все още не си бях изяснил образа на главния герой — наставника, учителя на близнаците. Доктор Джон Дий, макар че беше чудесен образ, просто не бе подходящ за целта.
Един ден в късната есен на 2000 година бях в Париж по работа. Трудно е да се изгубиш в Париж — стига да знаеш къде е Сена, обикновено можеш да видиш един или повече от големите ориентири като Айфеловата кула, „Сакре-Кьор“43 или „Нотр Дам“, — но аз някак си успях да го направя. Бях тръгнал от „Нотр Дам“, пресякох Сена по моста Д’Аркол, насочвайки се към центъра „Помпиду“, и някъде между булевард „Севастопол“ и улица „Бобург“ се изгубих. Не се изгубих съвсем; имах смътна представа къде се намирам, но нощта започваше да се спуска. Свих от улица „Бобург“ по тясната уличка „Монморанси“ и забелязах една табела, на която пишеше Auberge Nicolas Flamel: Странноприемница „Никола Фламел“. Пред сградата имаше друга табела, на която пишеше, че къщата, в която някога са живели Фламел и жена му, датира от 1407 година, което означаваше, че трябва да е една от най-старите сгради в Париж.
Влязох вътре и открих очарователно ресторантче, където вечерях. Преживяването беше странно, да се храня в същата стая, където легендарният Никола Фламел е живял и работил. Откритите тавански греди изглеждаха, сякаш са оригиналните, което означаваше, че са същите онези греди, които самият Никола Фламел е виждал. В избата под краката ми Никола и Пернел Фламел сигурно бяха съхранявали храна и вино, а спалнята им е била в малката стаичка точно над главата ми.
Знаех някои неща за известния Никола Фламел. Дий, който е притежавал една от най-големите библиотеки в Англия, е имал книгите на Фламел и сигурно е изучавал трудовете му.
Никола Фламел е бил един от най-изтъкнатите алхимици на своето време. Алхимията е странна смесица от химия, ботаника, медицина, астрономия и астрология. Тя има дълга и интересна история, била е изучавана в Древна Гърция и Китай и се твърди, че е основата за съвременната химия. Както и в случая с Дий, всички подробности за Никола Фламел в „Алхимикът“ са верни. Знаем немалко неща за него, защото не само че собствените му записки още съществуват, но и доста други хора са писали за него, докато е бил още жив.
Той се родил през 1330 година и си изкарвал прехраната като книгопродавец и писар — пишел писма и правел копия на книги за клиенти. Един ден купил една много специална книга: Книгата на Авраам. Тя също наистина е съществувала и Никола Фламел ни е оставил много подробно нейно описание: обкована с мед книга, написана върху материал, наподобяващ дървесна кора.
Заедно с Пернел той прекарал повече от двайсет години в път из цяла Европа, мъчейки се да преведе странния език, на който била написана книгата.
Никой не знае какво се е случило с Никола Фламел по време на това пътешествие. Това, което се знае, е, че когато се върнал в Париж в края на четиринадесети век, той бил невероятно богат. Бързо плъзнал слух, че Фламел е открил в Книгата на Авраам двете велики тайни на алхимията: как да създаде философски камък, който превръща обикновените метали в злато, и как да се сдобие с безсмъртие. Нито Никола, нито Пернел някога потвърдили слуховете, нито пък разкрили как са забогатели толкова.