— Дий — рече Фламел. — Никога не съм си представял, че ще ми е приятно да го видя. Това наистина е добра новина.
И Скати, и Джош го погледнаха изненадано.
— Дий е човек… което означава, че е дошъл тук с човешко транспортно средство — обясни алхимикът.
— Автомобил — кимна Скати в знак на съгласие, — което вероятно е оставил извън Царството на сенките.
Джош тъкмо щеше да попита откъде знае, че я е оставил навън, когато се досети за отговора.
— Защото е знаел, че ако я вкара тук, акумулаторът й ще се изтощи.
— Вижте — прошепна Скати.
Те видяха как един от огромните глиганоподобни Торк Алта изникна от високата трева зад Дий. Макар че все още бе в животинската си форма, той се вдигна на задните си крака и стана близо три пъти по-висок от човек.
— Ще го убие — промърмори Джош.
Мечът на Дий грейна в яркосиньо и той се хвърли назад към Торк Алта, замахвайки с оръжието в къса дъга. Внезапното движение като че ли изненада създанието, но то с лекота отби острието встрани… а после замръзна. На мястото, където мечът го бе докоснал, тънка кора лед се появи върху ръката на съществото, ситните кристалчета блещукаха на утринното слънце. Ледът покри гърдите на Торк Алта и плъзна надолу по едрите му крака и нагоре по раменете и главата. За секунди създанието бе затворено в блок от лед, набразден със синкави жилки. Дий се изправи, изтупа палтото си и ненадейно удари по леда с дръжката на меча си. Леденият блок се пръсна на милиони звънтящи късчета, всяко от които съдържаше частица от Торк Алта.
— Един от мечовете на стихиите — отбеляза мрачно Скати. — Екскалибур, Ледения меч. Мислех, че е изгубен преди векове, захвърлен в езерото, след като Арторий34 умря.
— Изглежда, докторът го е намерил — промърмори Фламел.
Джош осъзна, че дори не се изненадва да чуе, че крал Артур е бил реална личност, и се зачуди кои ли други легендарни герои наистина са съществували.
Те гледаха как Дий забързан влезе отново в храстите, насочвайки се към другата страна на огромното дърво-къща, където звуците от битката бяха най-силни. Миризмата на дим сега бе по-силна. Остър и горчив, той се кълбеше и виеше около дървото, носейки със себе си смрадта на древни места и отдавна забравени билки. Дървесината пращеше и пукаше, сокът в нея кипеше и изтичаше, а дълбокият басов тътен вече бе толкова силен, че караше цялото дърво да вибрира.
— Аз ще разчистя пътя — рече Скати и се втурна през лозите.
Почти моментално трима човека-птици полетяха към нея, последвани от двама човека-котки, тичащи на четири крака.
— Трябва да й помогнем! — каза отчаяно Джош, макар че нямаше представа какво би могъл да стори.
— Тя е Скатах; не й трябва нашата помощ — рече Фламел. — Първо, ще ги отведе далеч от нас…
Скатах се шмугна в храстите. Тичаше без усилие, а тежките й обувки не издаваха никакъв звук по меката почва. Птиците и котките я последваха.
— Ще намери нещо, в което да опре гръб, така че да могат да я нападат само от една посока, и ще се обърне да ги посрещне.
Така и стана — Скати опря гръб в един чепат дъб. Хората-котки бързо стигнаха до нея, ноктите им започнаха да пресвяткат, но нейните къси мечове бяха по-бързи. Една от птиците се спусна надолу с плясък на криле и протегнати нокти. Скатах заби в земята меча, който държеше в лявата си ръка, улови китката на създанието и рязко го дръпна, като отклони устрема му право към ръмжащите котки. Птицата инстинктивно ги нападна и след миг създанията се биеха помежду си. Веднага още двама хора-птици се спуснаха върху котките с диви крясъци. Скати измъкна меча си от земята и махна с него на Фламел и Джош.
Фламел потупа Джош по рамото.
— Тръгвай. Върви при Скатах.
Джош се обърна към алхимика.
— Ами ти?
— Аз ще изчакам малко, а после ще те последвам и ще пазя гърба ти.
И макар Фламел да ги бе изложил на ужасна опасност, не се съмняваше, че алхимикът ще пази гърба му. Той кимна, а после се завъртя, шмугна се през завесата от лиани и забърза, прегърнал здраво сестра си. Извън дървото шумът от битката бе невероятен, но той се съсредоточи върху пътеката непосредствено пред себе си, като внимаваше за корени или други неравности в терена, които биха могли да го препънат. Софи се размърда в ръцете му, очите й затрепкаха. Джош я стисна по-здраво.
— Не мърдай — каза той бързо, макар че не беше сигурен дали тя може да го чуе.
Промени посоката — насочи се надясно, встрани от биещите се създания. Неволно забеляза, че когато са тежко ранени, те възвръщат първоначалната си птича или котешка форма. Две зашеметени котки и три опърпани врани се надигнаха от прахта и го изгледаха как претичва покрай тях. Джош чуваше Фламел да тича зад него и усещаше аромата на мента в утринния въздух. До Скати оставаха още десет — петнайсет крачки и Джош знаеше, че озове ли се веднъж до нея, е в безопасност. Но точно когато стигна до Скати, забеляза как очите й се разширяват от ужас. Обърна се по посока на погледа й и видя една висока жена в древноегипетски одежди, с глава и нокти на котка, да преодолява със скок поне шест метра и да събаря Никола Фламел на земята. От лапата й изскочи голям сърповиден нокът и разсече надве късата му тояга, а после създанието отметна глава назад и зафуча победоносно.
34
Римският легионер Луций Арторий Каст, който според някои теории е прототипът на легендите за крал Артур. — Б.пр.