— Ще се оправи — каза тя.
— Не можеш ли да направиш нещо? — попита Джош, поглеждайки към Фламел. Чувствата му към алхимика вече бяха съвсем объркани. От една страна, той ги беше изложил на ужасна опасност, но все пак Джош бе свидетел как яростно се бе сражавал Фламел, за да ги защити.
— Не — отвърна уморено Фламел. — Тя просто е изтощена; нищо повече. — Никола също изглеждаше капнал. Дрехите му бяха покрити с кал и нещо като кръв. В косата му имаше птичи пера, а ръцете му бяха издраскани от схватките с котките. — След като поспи няколко часа, ще се чувства чудесно. Обещавам ти.
Джош кимна. Съсредоточи се върху пътя, без желание да разговаря повече с алхимика. Съмняваше се, че сестра му някога ще се чувства отново чудесно. Помнеше как го изгледа с равнодушен и втренчен поглед: не го беше познала. Беше чул гласа й — това не бе гласът, който той познаваше. Неговата сестра, неговата близначка, беше изцяло променена.
Стигнаха до пътен знак, сочещ към Мил Вали, и той сви наляво. Нямаше представа къде отиват; просто искаше да се махне далеч от Царството на сенките. Нещо повече: искаше да си отиде вкъщи, да се върне към нормалния живот, да забрави, че някога изобщо е прочел онази обява в университетския вестник, който бе донесъл баща му.
„Търси се помощник за книжарница. Не търсим читатели, търсим работници.“
Той беше изпратил автобиография и след няколко дни го поканиха на интервю. В този ден Софи нямаше никаква работа и дойде с него за компания. Докато го чакаше, бе отишла в кафенето отсреща и си бе поръчала чай с мляко. Когато Джош излезе от „Малката книжарничка“, сияещ от радост, защото го бяха одобрили за работата, разбра, че Софи също си е намерила работа в кафенето. Щяха да работят на няколко метра един от друг — това беше идеално! И наистина всичко бе идеално до вчера, когато започна тази лудост. Трудно му беше да повярва, че е било едва вчера. Погледна пак към Софи в огледалото. Сега тя лежеше спокойно, съвсем неподвижна и той с облекчение забеляза, че цветът се е върнал по бузите й.
Какво бе направила Хеката? Не — какво бе направил Фламел? В дъното на всичко стоеше алхимикът. Той беше виновен. Богинята не искаше да пробужда близнаците — знаеше опасностите. Но Фламел бе настоял и сега заради алхимика райското царство на Хеката бе опустошено, а сестра му не го разпознаваше.
Когато Джош започна работа в книжарницата на мъжа, когото познаваше като Ник Флеминг, го смяташе за малко странен, може би дори леко шантав. Но след като го опозна, започна наистина да го харесва и да му се възхищава. Фламел бе всичко онова, което бащата на Джош не беше. Беше забавен и се интересуваше кажи-речи от всичко, което Джош вършеше, а познанията му бяха невероятни. Джош знаеше, че баща му Ричард е наистина щастлив единствено когато стои пред аудитория, пълна със студенти, или гази до коленете в кал.
Флеминг беше различен. Когато веднъж Джош му цитира Барт Симпсън35, Флеминг му отвърна с Граучо Маркс36, а после запозна Джош с филмите на братя Маркс. Двамата споделяха любовта си към музиката, макар че вкусовете им бяха съвсем различни; Джош запозна Ник с „Грийн Дей“, „Лам“ и Дайдо. Флеминг му препоръча Питър Гейбриъл, „Дженезис“ и „Пинк Флойд“. Когато Джош даде на Фламел да послуша малко ембиънт и транс на неговия айпод, Фламел му зае дискове на Майк Олдфийлд и Брайън Ино. Джош въведе Ник в света на блоговете и му показа блога, който поддържаха двамата със Софи, и дори започнаха да обсъждат дали да не изложат цялата стока на книжарницата в интернет.
С времето Джош започна да приема Флеминг като по-голям брат, какъвто винаги му се беше искало да има. А сега този човек го бе предал.
Всъщност той от самото начало беше подвел Джош. Дори не се казваше Ник Флеминг. А в съзнанието на Джош започваше да се оформя ужасен въпрос. Вперил очи в пътя отпред, той попита тихо:
— Знаеше ли, че всичко това ще се случи?
Фламел се облегна в голямата кожена седалка и погледна към Джош. Алхимикът се намираше отчасти в сянка и стискаше с две ръце препасания през гърдите му колан.
— Че кое ще се случи? — попита той предпазливо.
— Знаеш ли, аз не съм дете — почти извика Джош, — затова не говори с мен като с такова. — На задната седалка Софи измънка нещо насън и той се опита да овладее гласа си. — Твоята безценна Книга наистина ли е предсказала всичко това? — Дочу как Скати се размърда на задната седалка и усети, че тя се е привела напред, за да чуе отговора на алхимика.
36
Американски комик, известен с остроумните си каламбури, един от знаменитите братя Маркс. — Б.пр.