Фламел се забави доста, преди да отговори. Накрая рече:
— Има някои неща, които трябва да знаеш за Книгата на Авраам Мага. — Видя, че Джош се кани да каже нещо, и побърза да продължи: — Нека да довърша. Винаги съм знаел, че Сборника е стар — започна той, — макар че никога не съм знаел колко точно. Вчера Хеката каза, че е била там, когато Авраам го е създал, което означава, че трябва да е станало преди поне десет хиляди години. Тогава светът е бил съвсем различно място. Общоприетото схващане е, че човечеството се е появило през Каменната епоха. Но истината е много по-различна. Древната раса е управлявала земята. В нашите митове и легенди се съдържа истина. Ако се вярва на историите — продължи той, — те са притежавали способността да летят, имали са кораби, които можели да прекосяват океаните, умеели да контролират климата и дори усъвършенствали онова, което ние наричаме клониране. С други думи, имали са достъп до наука, толкова напреднала, че ние бихме я нарекли магия.
Джош поклати глава. Това беше прекалено шантаво, за да го приеме.
— И преди да кажеш, че всичко това е пресилено, помисли си само колко е напреднала човешката раса през последните десет години. Ако например някой беше казал на родителите ви, че ще могат да носят цялата си музикална колекция в джоба, щяха ли да му повярват? Сега разполагаме с телефони, чиято изчислителна мощност е по-голяма от онази, използвана за изпращането на първите ракети в космоса. Имаме електронни микроскопи, с които можем да видим отделните атоми. С лекота церим болести, които само преди петдесет години са били смъртоносни. И скоростта на развитието непрекъснато нараства. Днес сме в състояние да правим онова, което вашите родители биха отхвърлили като невъзможно, а бабите и дядовците ви биха сметнали за магия.
— Ти не отговори на въпроса ми — рече Джош. Внимаваше да не превиши скоростта; не можеха да си позволят да бъдат спрени от полицаи.
— Това, което искам да ти кажа, е, че не знам на какво е била способна Древната раса. Дали Авраам е правел предсказания в Сборника, или просто е записвал онова, което някак си е видял? Дали е знаел бъдещето, или е можел буквално да го види? — Той се обърна в седалката, за да погледне към Скати. — Ти знаеш ли?
Тя сви рамене и леко се усмихна.
— Аз съм от Следващото поколение; голяма част от Древния свят бе изчезнал още преди да се родя, а Дану Талис отдавна бе потънал под океана. Нямам представа какво са можели да правят. Дали са можели да виждат през времето? — Тя се замисли. — Познавала съм Древни, които, изглежда, притежаваха този дар: Сибила определено можеше, а също и Темида, и Меламп37, разбира се. Но те по-често грешаха, отколкото да казват истината. Ако съм научила нещо от пътуванията си, то е, че ние сами създаваме собственото си бъдеще. Виждала съм разтърсващи събития, да идват и да си отиват, без никой да ги е предрекъл, а съм виждала и пророчества — обикновено свързани с края на света — да се провалят.
Една кола ги застигна по тесния междуградски път — първата, която виждаха тази сутрин.
— Ще ти задам въпроса още веднъж — каза Джош, мъчейки се да запази гласа си спокоен. — И този път просто ми дай директен отговор: да или не — всичко, което се случи досега, беше ли предречено в Сборника?
— Не — каза бързо Фламел.
— Май дочувам и едно но — обади се Скати.
Алхимикът кимна.
— Има едно малко но. В Книгата не пише нищо за Хеката или Царството на сенките, нито за Дий, Бастет или Мориган. Но… — Той въздъхна. — Има няколко пророчества за близнаците.
— Близнаците — рече Джош напрегнато. — Имаш предвид близнаците по принцип или конкретно нас двамата със Софи?
— В Сборника се говори за сребърен и златен близнак — двамата, които са един, единият, който е всички. Не е съвпадение това, че аурите ви са чисто златна и сребърна. Така че, да, убеден съм, че Сборника има предвид теб и сестра ти. — Той се приведе към Джош. — И ако ме питаш откога знам това, ето ти отговора: започнах да подозирам едва вчера, когато вие със Софи ми се притекохте на помощ в книжарницата. Хеката потвърди моите подозрения няколко часа по-късно, когато направи аурите ви видими. Давам ти думата си, че всичко, което съм направил, е било, за да ви предпазя.
Джош поклати глава; не беше сигурен дали вярва на Фламел. Отвори уста да попита нещо, но Скати сложи ръка на рамото му, преди да успее да заговори.
— Послушай ме — рече тя. Гласът й бе тих и сериозен и говореше с келтски акцент. — Познавам Никола Фламел от много отдавна. Америка едва бе колонизирана, когато се запознахме. Той може да е опасен и лъжлив, хитър и смъртоносен, добър приятел и непреклонен враг, но е роден във време, когато думата на човек е била наистина ценна. Щом той ти дава думата си, че е направил всичко това за вашата безопасност, съветвам те да му повярваш.
37
Сибила — думата се е използвала като нарицателно за пророчиците в Древна Гърция, произлиза от името на стара богиня; Темида — една от делфийските пророчици, по-късно въздигната в богиня на правосъдието; Меламп — гръцки оракул. — Б.пр.