— Видях момичето със собствените си очи — изръмжа египетската богиня. — Видях я как размахва камшик от чиста аурална енергия. Никога през живота си не съм виждала такава сила, или поне от Древните времена насам.
Доктор Джон Дий я изгледа остро.
— Видяла си момичето… ами момчето? То какво правеше?
— Него не го забелязах.
— Ха! — рече триумфално Дий и се обърна отново към меча.
Наметалото на Мориган прошумоля и се чу предупреждение.
— Гледай това да ти е последният въпрос, докторе.
Тримата вдигнаха очи и видяха, че непроницаемата чернота вече е стигнала почти до тях. На по-малко от три метра по-нататък светът свършваше в нищото. Дий се обърна пак към меча.
— Пробуди ли момичето?
Едно мехурче се пукна и по меча пробяга образът на Софи — то стана от земята със сияеща сребърна аура.
— Да.
— Ами момчето?
Мечът показа Джош, свит в ъгъла на тъмна стая.
— Не.
Ноктестите ръце на Мориган хванаха Дий за раменете и го изправиха на крака. Той хвана меча и тръсна бълбукащите водни капчици към бързо напиращата пустота.
Странната тройка — високата Бастет, тъмната Мориган и дребният човек — се втурна да бяга, докато светът зад нея рухваше в нищото. Последните останки от армията им — хората-птици и хората-котки — блуждаеха безцелно наоколо. Когато видяха, че водачите им бягат, ги последваха. Скоро всички създания се носеха на изток, към последната оцеляла част от Царството на сенките. Синухе куцаше подир Бастет, зовейки я по име, умолявайки я да спре и да му помогне.
Но светът се разпадаше твърде бързо. Нищото поглъщаше птици и котки, древни дървета и редки орхидеи, магически създания и митични чудовища. Изяде последните останки от магията на Хеката.
А после погълна слънцето, светът потъна в мрак и престана да съществува.
Глава 32
Мориган и Бастет изскочиха от преплетените храсти, носейки Джон Дий помежду си. В следващия миг стената от листа изчезна и се появиха множество криволичещи пътеки, водещи към връх Тамалпайс. Те се спънаха и Дий се просна в прахта.
— Сега какво? — изръмжа Бастет. — Ние загубихме ли, те победиха ли? Унищожихме Хеката, но тя е пробудила момичето.
Джон Дий се изправи несигурно на крака и отупа съсипаното си палто. Ръкавът беше ожулен и разкъсан и имаше дупка колкото юмрук в хастара. Той внимателно избърса Екскалибур и го плъзна обратно в скритата ножница.
— Не върху момичето трябва да се съсредоточим сега, а върху момчето. Момчето е ключът.
Мориган поклати глава и перата прошумоляха.
— Говориш с гатанки. — Тя вдигна поглед към ясното утринно небе и точно над тях се появи рехав сив облак.
— Той е видял пробуждането на огромните магически сили на сестра си; какво мислиш, че чувства сега? Уплаха, яд, завист? Самота? — Той погледна към Богинята-котка. — Момчето е поне толкова могъщо, колкото момичето. Има ли някой друг на този континент, при когото Фламел би могъл да го заведе, за да бъде дарбата му пробудена?
— Черната Анис е в Кетскилс — обади се Мориган, в гласа й ясно се долавяше предпазлива нотка.
— Тя е непредвидима — рече Дий, — много вероятно е да го изяде.
— Чух, че Персефона38 била в Северна Канада — каза Бастет.
Дий поклати глава.
— Годините, прекарани в царството на Подземния свят, са я побъркали. Тя е по-опасна, отколкото можете да си представите.
Мориган придърпа наметалото по-плътно около раменете си. Облакът над нея се уплътни и се спусна по-ниско.
— Значи в Северна Америка няма никой. Попадала съм на Ноктикула в Австрия и знам, че Ерихто39 още се крие в Тесалия…
— Грешиш — прекъсна я Дий. — Има една, която може да пробуди момчето.
— Коя? — изръмжа навъсено Бастет, бърчейки муцуна.
Доктор Джон Дий се обърна към Богинята-врана.
— Ти би могла.
Мориган се отдръпна от Дий, черните й очи бяха опулени от изненада, а заострените й зъби се впиха в синкавата плът на тънките й устни. По черното й наметало пробяга трепет, разрошвайки всички пера.
— Грешиш — изсъска Бастет. — Моята племенница е от Следващото поколение, тя няма необходимата сила.
Дий се обърна с лице към Богинята-врана. Дори да знаеше, че играе опасна, дори смъртоносна игра, не го показваше.
— Някога това може и да е било вярно. Но сега силите на Мориган са много, много по-големи отпреди.
— Племеннице, за какво говори той? — попита Бастет.
— Бъди много внимателен, човеко — изкряска Богинята — врана.
— Моята лоялност не подлежи на съмнение — отвърна бързо Дий. — Служил съм на Древните в продължение на половин хилядолетие. Просто търся начин да постигнем целта си. — Той приближи Мориган. — Някога, също като Хеката, ти имаше три лица: беше Мориган, Маша и Бав. За разлика от Хеката обаче, ти и двете ти сестри заемахте три тела. Само съзнанията ви бяха свързани. Поотделно бяхте могъщи, а заедно непобедими. — Дий направи пауза, сякаш си събираше мислите, но всъщност искаше да се увери, че е стиснал здраво Екскалибур под палтото си. — Кога реши да убиеш сестрите си? — попита той небрежно.