Понеже отношенията между двамата влюбени стават от ден на ден все по-интимни, оттук нататък, за по-голямо удобство, ние ще говорим вече в трето лице. Тъй и вълкът ще бъде сит, и агнето — цяло, защото авторът ще се занимава със съвсем непознати хора и читателят няма да се чувствува неловко в положението на герой, както беше досега.
В такъв случай, значи, ние трябва да намерим имена за нашия бъдещ персонаж, за да бъдем освободени от всякаква предполагаема отговорност.
Съгласно една стара сантиментална традиция влюбените ненавиждат смъртно своите истински имена, които смятат за твърде варварски и неблагозвучни. Те предпочитат галените обръщения, като „пиленце“, „гълъбче“, „жабче“, „мишле“ и тъй нататък — все такива едни зоологически епитети. Ала най-често, разбира се, единият от двамата се нарича Беба, а другият Буби. Тия две имена сякаш са се наложили със своята двусрична нежност, та са станали общо употребяеми и неизбежни за всяка влюбена двойка, макар че името Буби, простете за израза, звучи малко кучешки и неволно ни спомня за дресираните къщни фокстериета с кожено герданче на шията. Впрочем ние сме далеч от мисълта да преустройваме света и да си бъркаме носа в частния живот на хората, затова ще тръгнем по общото течение и занапред ще наричаме нашите герои също Беба и Буби.
И тъй, от деня на своето второ кръщение Беба и Буби навлизат във все по-интимни отношения, започват да чувствуват влечение към реалността и съвсем неусетно миросват душите си с рициновото масло на всекидневието. С пълно право горните няколко думи могат да се изтълкуват двусмислено и да събудят у читателя известно неприлично подозрение — ето защо ние ще издигнем веднага успокоителния девиз на английския орден на жартиерата:
„Ноnni soit qui mal y pense!“ сиреч: „Срам за тоя, който мисли лошо!“
Да, в интимността на двамата наши герои няма нищо неморално и осъдително, нищо такова. което би могло да зачерви лицето на стопроцентовия девственик. Чисто и просто романтичната сърдечна близост на Беба и Буби започва да се изражда постепенно в една взаимна и непрекъсната грижа за тяхното здраве, широтата на чувствата се сменя с тревожния егоизъм за физическото им безсмъртие и така настъпва втората фаза в любовта на нашата двойка, когато аспириновата таблетка става разковниче на щастието. Беба трепери като истинска милосърдна сестра над своя любим, кара го почти насила да ходи при зъболекар, да смърка ментол, да си маже екземата с някакъв жълт мехлем, който превръща лицето му в безнадеждна и трагична реклама на медицинското безсилие, най-сетне хваща го за ръка н го води като дете от магазин на магазин да му избира галоши, с риск да я видят познати и да я обадят на домашните й. От своя страна Буби се сърди на Беба, че не се облича в по-дебели дрехи, купува й реглисови бонбончета против кашлица, влиза с нея в първата аптека и казва на аптекаря: „Извинете, можете ли да сложите малко йод върху пръста на госпожицата?“ — с една дума, личи си, че от тоя човек ще излезе съпруг и половина.
Но да навлезем в третата фаза на отношенията между двамата влюбени и да видим какво става по-нататък.
Ако си представим времето като някакъв много дълъг кремвирш, а часовника — като ненаситен гладник, който си отхапва непрекъснато от тоя кремвирш, тогава съвсем лесно можем да кажем, че когато часовникът стигне до средата на кремвирша — между Беба и Буби възникват първите сериозни недоразумения. Обикновено недоразуменията започват с това, че родителите на Беба научават по някакъв загадъчен път за връзките й с Буби и решават да сторят всичко възможно, за да я отделят от него. В повечето случаи, разбира се, тая строгост на нейните родители е само поза, с която те искат да подчертаят непоклатимия пуритански морал на старото поколение. Ала все пак, тъй или иначе, важното е, че близките на Беба внасят смут в душите на нашите герои и посипват с пипер каймака на тяхната узряла вече любов.
Ала нека бъдем малко по-живописни. Един ден Беба идва при Буби със зачервени очи и с подути клепачи и му съобщава на глътки, че баща йзнае всичко, че бил се заканил да й заключи вратата, ако тя продължава да закъснява вечер и да го лъже, че е ходила на кино с Анчето, че той, като запасен полковник с два ордена за храброст, щял да се срещне лично с Буби и да го предупреди да не задиря повече дъщеря му, тъй като в противен случай щял да стреля с парабел… По-нататък Беба не може да говори, защото се задавя от вълнение и от очите й закапват едри сълзи.