Буби стои като треснат и дълго не може да дойде на себе си. Някъде в далечината той вижда храбрия запасен полковник с насочен насреща му пистолет и това страшно видение смразява кръвта му. Ала лека полека той се опомня и засипва любимата си с куп въпроси.
Отде е научил баща й всички тия неща? Какво му влиза нему в работата да пречи на щастието на дъщеря си? Най-сетне дъщеря му слива ли е имала в устата си, та не му е казала, че човекът, когото обича, не е някой простак и развейпрах, а главен писар във финансовото министерство, който може да стигне до книговодител и дори до счетоводител, ако правителството не падне от власт?
— Чуден човек си ти наистина! — скимти Беба и гледа с безкрайна тъга жестоко оскърбения Буби. — Мислиш ли, че аз съм мълчала и че не съм му казала всичко?
— Е, и той какво ти отговори?
— Нищо. Хич не иска и да ме слуша. Разправя ми, че такава любов като нашата била само губи време. Той ми бил намерил някакъв адвокат, за когото щял да ме годява.
— И ти, разбира се, това и чакаш! Да се разделиш с мен и хоп — да се залепиш за адвоката!
— Ако не можеш да измислиш нещо по-умно, моля ти се, не ме разстройвай още повече! Ти знаеш, че аз обичам само теб и че само за теб ще се омъжа!
Въодушевен от това предизвикано признание, Буби избухва в някаква неукротима екзалтация на решителност и на жажда за отмъщение едновременно.
— Хей, господине! — крещи той към невидимия полковник. — Ела с три парабела, ако искаш, хич окото ми няма да мигне! Аз ще те убия с презрение, варварин с варварин! За адвокат ще годяваш дъщеря си, а?
Беба изтръпва от уплаха и се мъчи да успокои внезапно побеснелия честолюбец.
— Не се тревожи, Бубенце! — шепне тя. — Всичко ще се нареди. Баща ми не е толкова лош, колкото си го представяш. Най-сетне съгласи се, че той има право да се съмнява в добрите ти намерения, щом като ти не си се явил досега при него и не си поискал ръката ми.
— А, тъй ли била работата? — изпищява като ужилен Буби и отскача назад. — Махни се от очите ми, мизернице! Значи и ти мислиш като него? Ти, която си се клела, че ме обичаш съвсем чисто и че ще отидеш накрай света с мене, ти, същата, се осмеляваш сега да ми подхвърляш просташкия намек за женитба? Не искам да те видя повече! Върви при баща си! Върви при адвоката!
Ала ето че и Беба се изкачва върху златния престол на своята женска гордост и самолюбие и отвръща с жигосваща логика:
— Добре, аз не желая да ти се натрапвам! Едва сега ми става ясно, че и ти си бил като всички други мъже. Искал си, значи, да си минаваш времето с мен и в края на краищата да ме захвърлиш като парцал. Тъй постъпват само подлеците! Боже, боже, колко съм се лъгала!
— Не, аз никога не съм бил подлец! — оправдава се Буби. — Обичал съм те, обичам те и сега още и неведнъж съм ти казвал, че ще се оженя за теб. Но така вулгарно да се говори за нашата женитба, това не мога да понасям. Остави да си дойде всичко естествено, без насилие и без да създаваш впечатлението, че едничката ти цел е да се омъжиш!
— Но, боже мой — възмущава се Беба, — какво вулгарно има в това да си създадеш семейство, да узакониш връзката си с любимия човек, да се грижиш от сутрин до вечер за него, да му приготвяш закуска, да го изпращаш на работа, да му пъдиш мухите от лицето, когато той спи? Цял живот ли ще скитаме все така из улиците и ще се крием от хората като престъпници?
Отново трогнат и запленен от тая рядка самоотверженост на своята бъдеща съпруга, която мечтае за доброволното робство на смирена весталка край домашното огнище, Буби се разколебава в нечистите си подозрения и изведнъж всичко му става розово.
Той обяснява на любимата си, че на самия него отдавна вече му е дотегнало да се скита немил-недраг по улиците, че иска най-сетне да се прибере с нея, макар и в една стаичка, и ей така — да си седят двамата един до друг, да си пият чай, после тя да плете, да речем, дантела, а той да й чете някакъв роман или пък да й свири на флейта.
Беба слуша прехласната медоносните планове на укротения от собствената си фантазия Буби и не може да се нарадва на непристорената искреност, която лъха от думите му. В жадната й за спокойно съществуване душа израства тънка и зелена като магданоз надежда, че скоро, може би твърде скоро, тя ще бъде облечена в бяла венчална рокля и ще приема весело честитките на своите неомъжени още другарки.
Ала колкото и прекрасна да изглежда тая фалшива Рафаелова картина с безброй ангелчета над главите на двамата бъдещи съпрузи, от тоя ден нататък скандалите и недоразуменията между нашите герои започват да зачестяват с една упорита автоматичност. Беба гори от нетърпение да осъществи час по-скоро историческата среща между Буби и баща й, а Буби все отлага, колебае се и примигва като ослепен от магнезиева светлина. Така двамата влюбени изпъват до скъсване нервите си В своята неспирна гонитба край хиподрума на брачното щастие, изгубват самообладание, пращат се взаимно по дяволите и стигат едва ли не до бой. Понякога те се сепват от тревожното съзнание, че има вече нещо счупено в любовта им, и от страх да не се отдалечат завинаги един от друг, разнежват се внезапно, прегръщат се и се обсипват с милувки, после изведнъж изпадат в своята сантиментална неврастения и подхващат още по-остро разправията помежду си. В края на краищата, разбира се, Буби слага смирено оръжието в нозете на достойния си противник и решава да се яви без по-нататъшно отлагане при човека с парабела, за да иска ръката на дъщеря му.