— Вижте какво, господин Потайников — подскача възторжено Буби, — за това не се безпокойте! Малко нескромно е да говоря за себе си, но понеже вие го искате, ще ви кажа, че аз съм обмислил всичко и че вашата дъщеря ще живее при мен като в истински рай. Аз нито пия, нито пуша, нито комар играя — от работа право в къщи си отивам. А пък да ме знаете какъв съм прибран — просто умирам за семейство! Но по-добре да не ви приказвам сега за тия неща. Вие сам ще имате случая да ме опознаете по-отблизо и да разберете що за човек съм!
Домакинът поглежда доверчиво бъдещия си зет, преглъща самодоволно и продължава разпита си с предишната сериозност:
— Вие, струва ми се, работехте във финансовото министерство, нали?
— Да. Там съм временно главен писар, с изгледи за повишение. Свако ми е началник на отделение в министерството, та чрез него действувам за по-голяма служба. Обещана ми е положително книговодителска длъжност, чакам само да мине новият бюджет.
— Хубаво, много хубаво. Добре сте вие там във финансовото министерство. Все друго си е, джанъм, държавно учреждение. И въглища за зимата ще ви дадат, и доставка на мармалад за вас, чиновниците, ще направят, и разни неща на изплащане можете да вземате, а пък един ден и пенсийка ще си получавате. Отваряйте си само хубаво очите, да не си изгубите службицата, че навън е страшна криза… Ами преди малко споменахте, че свако ви бил началник на отделение в министерството Мога ли да зная как се казва?
— Топлийски! Власаки Топлийски!
— Топлийски… Топлийски… Власаки Топлийски… Не, не го познавам. Той е сигурно мъж на леля ви?
— Да, отличен човек. Научил е сам, представете си, четири езика и постоянно чете чужди книги. Интересува се предимно от стопански и финансови въпроси. Негови статии са печатани в италиански списания. Напоследък му искаха адреса, за да го впишат в един международен алманах.
— Браво! Ето на, такива хора като вашия свако са гордост за страната ни!… Ами родителите ви живи ли са? Баща ви с какво се занимава?
— Да, живи са. Баща ми е бил учител. Сега е пенсионер.
— По какво е бил учител
— По география.
— Тъй, тъй, много се радвам. Добри българи бяха някогашните наши учители. Не са като днешните, все на комунизъм да ги избива… Вие едно дете ли сте? Братя, сестри нямате ли?
— Имам само една по-голяма, омъжена сестра.
— За кого е омъжена?
— За агроном. И той също е много културен човек. Пътува често из провинцията и държи сказки за соята.
Видимо доволен от обясненията на кандидата за женитба, запасният полковник, или по-точно казано, запасното полковниче се отпуща на облегалото на креслото си, заглежда се някъде в тавана и гъделичка съзнанието си с приятната мисъл, че дъщеря му ще влезе в добро семейство. Буби пък седи настръхнал от щастие, като вижда, че атакуваната от него крепост ще падне скоро в ръцете му, и едва се сдържа да не скочи и да не разцелува бъдещия си тъст.
Докато двамата седят така, свързани вече с невидимите нишки на близкото роднинство, дръжката на отсрещната врата мръдва като жива и неволно подсказва, че от другата страна на вратата стои някой, който следи със затаен дъх развитието на съдбоносния разговор между мъжете във вестибюла.
Тогава домакинът нарушава мълчанието и произнася с подчертана снизходителност:
— А бе мен, ако питате, господин Омайников, аз нямам нищо против да се ожените за дъщеря ми. Не зная само тя какво ще каже. Вие говорили ли сте с нея по тоя въпрос?
— О, това оставете на нас — отвръща гузно усмихнат Буби. — Ние отдавна се обичаме.
— Е, щом сте се харесали и смятате, че ще можете да живеете в мир и съгласие, аз няма какво да се бъркам. Вие сте младчовек, ще напреднете в службата, пък и Софка е умно момиче, пестелива е, къщовница е, на пиано там знае малко да свири — едно време, като беше в четвърто отделение, вземаше уроци при един професор, който разправяше, че имала голям талант в музиката, но после, знаете, дойдоха войните, аз заминах за фронта, професорът умря, с една дума, обърка се всичко. Та искам да кажа, че тя не е някоя от ония, дето мислят само за пудрата и червилото. Сериозна е, скромна е — хваля ви я не затуй, че ми е дъщеря, но просто, защото обичам да говоря истината. Вярно е, че като всяко младо момиче, и тя е малко неопитна в домакинската работа, но ще се научи, ще свикне. Никой не се е родил научен на тоя свят.