— Не знам — отвърна Алиса. — Обърках сметката.
— Тя не знае събиране — заяви Черната Царица. — Знаеш ли изваждане? Извади девет от осем.
— Девет от осем… не може да се извади, знаете — отговори без колебание Алиса. — Но…
— Тя не знае изваждане — каза Бялата Царица. — Знаеш ли целене? Раздели един хляб с един нож. Какъв е отговорът?
— Предполагам… — започна Алиса, но Черната Царица отговори вместо нея:
— Филии хляб с масло, разбира се. Опитай друго изваждане: извади един кокал от едно куче. Какво остава?
Алиса започна да размишлява.
— Кокалът, разбира се, няма да остане, щом ще го взема… И кучето няма да остане, то ще дойде да ме ухапе… а тогава сигурно и аз няма да остана…
— Значи, според тебе, нищо не остава? — запита Черната Царица.
— Мисля, че това е отговорът.
— Грешно, както обикновено — каза Черната Царица. — Ще остане каишката на кучето.
— Не разбирам, как…
— Слушай внимателно! — извика Черната Царица. — Кучето нали ще загуби каишката си?
— Може би — отвърна колебливо Алиса.
— Е, щом е тъй, когато кучето си отиде, каишката му ще остане — извика тържествуваща Царицата.
Алиса каза колкото можеше по-сериозно:
— Тука може да има различни решения. — Но тя си помисли в същото време: „Какви ужасни глупости приказваме!“
— Тя изобщо не знае аритметичните действия! — казаха Цариците тържествено в един глас.
— А знаете ли вие аритметичните действия? — каза Алиса, като се обърна неочаквано към Бялата Царица, защото я хвана яд, че я изкараха слаба по аритметика.
Царицата въздъхна и затвори очи.
— Аз мога да събирам — каза тя, — ако ми дадеш много време. Но не мога да изваждам в никакъв случай.
— Ти, разбира се, знаеш азбуката? — каза черната Царица.
— Естествено — отговори Алиса.
— И аз я знам — пошепна Бялата Царица. — Ние често ще си я казваме заедно, миличка. А сега ще ти кажа една тайна: аз мога да чета думи от по една буква! Не е ли чудесно това? Но не се отчайвай. И ти ще се научиш да четеш някой ден.
Тука Черната Царица започна пак:
— Знаеш ли да отговаряш на практични въпроси? Как се жъне?
— Знам! — извика живо Алиса. — Вземате коса…
— Откъде вземаш косата? От мъжка или от женска глава?
— Косата не се взема от глава — отговори Алиса. — Тя трябва да бъде остра.
— Значи, според тебе, меката коса не върши работа? С какво ще я наточиш? Недей оставя толкова неясни неща.
— Повей й на главата — каза Бялата Царица тревожно. — Тя има огън, защото трябваше да мисли толкова много.
Двете Царици се заловиха за работа и започнаха да й веят с китки листа, въпреки, че тя ги молеше да престанат, понеже й разрошват косата.
— Сега вече дойде на себе си — каза Черната Царица. — Знаеш ли чужди езици? Преведи на френски „фидъл-ди-ди“!
— „фидъл-ди-ди“ не значи нищо — отговори важно Алиса.
— Кой казва, че значи? — отвърна Черната Царица.
Алиса помисли, че най-после е намерила начин да излезе от затруднението.
— Ако ми кажете на какъв език е „фидъл-ди-ди“, аз ще ви го преведа на френски! — извика тя тържествуващо.
Но Черната Царица се дръпна важно и каза:
— Човек не се пазари никога с Царици!
„Бих желала Царици никога да не задават въпроси!“ — помисли Алиса.
— Нека не се караме — каза Бялата Царица тревожно. — Каква е причината за светкавицата?
— Причината за светкавицата — каза решително Алиса, защото беше уверена, че знае — е гърмът… Не, не! — поправи се тя бързо. — Исках да кажа обратното.
— Вече е късно да се поправяш — каза Черната Царица. — Щом веднъж кажеш нещо, то остава и ти трябва да си теглиш последствията от това.
— Което ми спомня — каза Бялата Царица, като наведе очи и започна да хваща и да пуща нервно ръцете си, — че ние преживяхме такава гръмотевична буря миналия вторник… искам да кажа, през един от последните няколко вторника, знаеш.
Алиса се озадачи.
— В нашата страна — каза тя — ние имаме седем различни дни всяка седмица, а не по няколко наведнъж.
Черната Царица каза:
— Вие трябва да сте много бедни във вашата страна. Тука у нас, ние имаме често по два или три дни и нощи наведнъж. Понякога през зимата ние нареждаме даже по пет нощи наведнъж, за да е по-топло.
— Че пет нощи по-топли ли са от една нощ? — осмели се да запита Алиса.
— Разбира се, пет пъти по-топли.
— Но те могат да бъдат и пет пъти по-студени, също…
— Правилно! — извика Черната Царица. — Пет пъти по-топли и пет пъти по-студени. Точно както аз съм пет пъти по-богата от тебе и пет пъти по-умна!
Алиса въздъхна и се отказа да разговаря. „Това е като гатанка, която няма отговор!“ — помисли тя.
— И Хъмпти-Дъмпти видя бурята — продължи Бялата Царица с нисък глас, сякаш говореше на себе си. — Той дойде пред вратата с отвертка…
— Какво искаше? — запита Черната Царица.
— Каза, че искал да влезе — продължи Бялата Царица, — защото търсел един хипопотам. Но пък как се случи, че в къщи нямаше хипопотами онази заран.
— А обикновено има ли? — запита учудено Алиса.
— Да, но само в четвъртъците — отвърна Царицата.
— Знам защо е дошъл — каза Алиса: — Искал е да накаже рибите, защото…
Тука Бялата Царица започна пак:
— Не можеш да си представиш каква гръмотевична буря беше! („Тя изобщо не може да си представя“ — забеляза Черната Царица.) Отнесе една част от покрива и толкова много гърмове нападаха вътре и се търкаляха по стаята, и се удряха по масите и по нещата… Толкова се уплаших, че не можах да си спомня собственото име!
Алиса си помисли: „Аз никога не бих се опитвала да си спомня името, ако се намеря в такова опасно положение. Пък и какъв смисъл има да си спомням името?“ Но тя не каза това гласно от страх да не обиди горката Царица.
— Ваше величество, трябва да я извините — каза Черната Царица на Алиса, като взе едната ръка на Бялата Царица и я потупа леко. — Тя не е лоша, само че винаги говори глупости.
Бялата Царица погледна срамежливо Алиса, която усети, че трябва да й каже нещо мило, но не можа да измисли нищо в момента.
— Тя не е получила добро възпитание — продължи Черната Царица. — Но е необикновено добра по характер! Потупай я по главата и ще видиш колко доволна ще бъде! — Но Алиса не се реши да направи това.
— Малко нежност… и ако й навиеш косата на книжки… ще видиш колко щастлива ще се почувства…
Бялата Царица въздъхна дълбоко и облегна глава на Алисиното рамо.
— Толкова ми се спи!… — прошепна тя.
— Уморена е, бедното същество! — каза Черната Царица. — Погали я по косите, дай й нощната си шапчица и й изпей една приспивна песен.
— Не съм си взела нощна шапчица — каза Алиса, като се опитваше да изпълни нареждането, — пък и не знам приспивни песни.
— Значи аз сама трябва да пея — каза Черната Царица и започна:
— Сега знаеш думите — прибави тя, като облегна глава на другото рамо на Алиса. — Изпей я за мене. И на мене ми се приспа.
В следния момент двете Царици заспаха дълбоко и захъркаха силно.
— Какво ще правя сега? — възкликна Алиса, като се огледа озадачено, докато едната глава, а после другата се търкулнаха от раменете й, за да паднат тежко в скута й. — Сигурна съм, че досега не се е случвало на никого да пази две заспали царици едновременно! Никога, през цялата наша история, това не е било възможно, защото никога не е имало повече от една царица наведнъж. Хайде, събуждайте се, тежки създания! — продължи тя нетърпеливо. Но в отговор се зачу само сладко хъркане.