Младият човек дишаше тежко.
— Аллах ил Аллах! Азраел [22] е изпратил стрелата на смъртта към сърцето ми, ала не е улучил. Хвала на Аллаха, а също и на теб, о, чужденецо, заради твоята помощ! Хилал ще ти бъде благодарен до последния си дъх.
Значи Хилал се казваше този млад великан, който седеше до мен в такава стойка, сякаш голямата загуба на кръв изобщо не му се беше отразила. И сега, когато вече не спеше, той пак ми правеше много добро впечатление. Въпреки че преди малко бе допуснал да го обземе силно вълнение, той все пак имаше вид на човек, който умее да се владее и не върши току-така нещо необмислено.
Звездната светлина ми бе достатъчна, за да забележа, че той се харесваше и на още някой — на Хилуя. Тя седеше неподвижно до него и не откъсваше поглед от лицето му.
— Преди малко спомена, че племето ти е заплашено от голяма беда. Какво искаше да кажеш?
— Още днес преди смрачаване трябва да стигна до шатрите на моето племе, защото джамът ще реши, дали между бени салахите и пашата на Египет ще има мир или война.
— Е, и?
— Разумните хора от племето са убедени, че ще имаме действителна изгода само, ако продължим добрите си отношения с пашата.
— В това все още не виждам никаква опасност.
— Но най-влиятелният човек на племето е за война.
— Кой е той?
— Фалахд, братът на починалия шейх.
За мен това не беше нищо ново.
Хилуя ми беше разказвала, че сестра й се омъжила за шейха на бени салахите, който бил три пъти по-възрастен от нея. Не я питали много-много дали е съгласна или не, понеже в онези страни решава волята на бащата. Тя никога не била виждала шейха, не знаела, дали ще може да го обикне, ала той бил прочут човек и приятелството между племената трябвало да бъде затвърдено именно като шейхът на бени салахите вземел за жена дъщерята на бени аббасите.
По-късно Хилуя много рядко получавала вест от сестра си и никога не могла да узнае, дали Бадия е била щастлива като съпруга на шейха. После той умрял и оттогава младата вдовица властвала над племето, което под нейното ръководство живеело много добре. Стадата се множели при нейното миролюбиво управление, числеността на воините нараствала. Тя много умело успяла да накара околните племена да я уважават. Прякорът, който й дали, «Ханума на пустинята», свидетелствал най-добре за почитта и авторитета, на които се радвала.
— Ами ханумата? И тя ли е за война? — продължих да го разпитвам.
— Не, тя е за мира, обаче Фалахд и неговите привърженици надделяват. Те казват: една жена не може вечно да е шейх. Неудържимо е станало всеобщото желание отново да се венчае и тя не може дълго да му се противопоставя.
— В такъв случай важното е Бадия да си вземе такъв мъж, който да е настроен приятелски към хедифа.
— И на нея така й се иска, ала нейният избраник е беден.
— Кой е той?
— Той е … той е… моят брат Тарик.
Младият човек изрече тези думи колебливо. Ако беше светло, вероятно щях да видя как лицето му се изчервява.
Седналата до мен Хилуя издаде тихо възклицание, изразяващо учудването й.
— Нима това е толкова лошо? Ханумата е толкоз по-богата — отвърнах аз.
— Де да беше само това! Ала братът на умрелия шейх вече поиска ръката й.
— О, язък, олеле! Значи Фалахд! Според вашите закони тя принудена ли е да го вземе за мъж?
— Да, само смъртта може да й попречи. Законът гласи, че тя трябва да принадлежи на нейния зилф [23]. Ако обича някой друг, то той трябва да се бие с Фалахд, а законът изисква двубоят между двамата да завърши само със смъртта на един от тях.
— Ами тогава нека брат ти се бие със зетя на ханумата.
Хилал не ми отговори. Едва след по-продължителна пауза той каза:
— Има две неща, които няма да допуснат това да стане — едното се казва Фалахд, а другото — тар [24].
— Фалахд ли? Как така?
— Вече споменах, че в нашето племе има само още един човек, който е по-силен от мен и това е Фалахд. Той има великанско телосложение. Не съм виждал никой друг с такова тяло. Твърди се, че и без оръжия можел да се изправи срещу лъв. Никой не смее да му излезе насреща.
— Значи и твоят брат се страхува да се бие с него за ханумата, а?
— Тарик не знае що е страх, но знае, че това би означавало за него сигурна смърт. В схватката с ножове или с някакви други оръжия брат ми би победил, ала Фалахд ще се окаже достатъчно умен да се съгласи само на двубой с голи ръце, а точно там е непобедим. Но дори и Тарик да го победи, пак няма да извоюва тъй желаната награда. Ще му попречи познатата дума тар, която споменах преди малко.