— Какво искаш да кажеш?
Разбирах го много добре, но исках да чуя обяснението от самия него.
— Е, ами ако брат ми победи Фалахд, според закона ще трябва да го убие. Но после роднините на Фалахд ще са длъжни да отмъстят за смъртта му. А кой е най-близкият му роднина?
— Бадия.
— Да. Тя е негова зилфа [25] и същевременно повелителка на племето. Би трябвало тя да се заеме с кръвното отмъщение и не бива да намери покой, докато не убие и моя брат. И как тогава ще може да стане негова жена?
Наистина лоша работа. Както бихме се изразили ние, конят беше отишъл в реката и всичко се беше объркало. Въпреки това, за да го утеша, казах:
— Аллах е велик, ако пожелае, може да помогне.
— Ако пожелае! Но кажи-речи се опасявам, че е решил иначе.
— Имаш ли някакво сериозно основание за твоите опасения?
— Да, сихди. От няколко седмици при нас пребивават двама пратеници на османлиите и на московците и се опитват да ни придумат да се бием срещу хедифа.
— Какво говориш? И руски пратеник ли е дошъл? Заедно с турски? Забележително!
— Това си казахме и ние, Тарик и аз. Знам, че османлиите и московците воюват едни срещу други, откакто тези народи имат обща граница помежду си. И щом руснакът е тръгнал заедно с турчина, работата им не е чиста.
— Прав си.
— И двамата искат Фалахд да стане шейх. Предполагам, че после под негово ръководство племената на пустинята ще нахлуят в Маср. Ще предизвикат размирици и бунт. Падишахът би трябвало да изпрати войскови части и кораби, което би отслабило силата му, а тогава за руснаците няма да е трудно да постигнат своите цели.
Не можех да не се учудя. Този неук син на пустинята показваше такава политическа прозорливост, каквато не бях очаквал от него. Ала крайните последици не бе в състояние да предвиди. И да им се удадеше да победят хедифа, турците пак нямаше да отнесат победата от бранното поле, защото това щеше да направи… Англия.
— А мисията на двамата пратеници увенча ли се с успех? — продължих да разпитвам.
— Да. С какви ли не обещания им се удаде да спечелят голяма част от воините.
И тъкмо по тази причина моят брат ме изпрати да отида в Джарабуб.
— В Джарабуб? Защо?
— За да противопоставя на влиянието на пратениците едно друго, може би още по-силно влияние. Сигурно знаеш, че орденът на занусите, чието седалище е в Джарабуб, но има свои клонове и в редица други селища, разпространява чистия ислям и се радва на голяма почит и уважение сред последователите на Пророка. Без съмнение мнението на Сихди Махди [26] в Джарабуб ще има най-голямата тежест пред джама, когато старейшините се съберат да се съвещават. Ето защо още преди две седмици тръгнах на път, за да помоля за помощ самия Сихди Махди.
— Фалахд знаеше ли за намеренията ти?
— Не. Иначе щеше да осуети пътуването ми. Но ханумата е посветена във всичко и е съгласна с нашия план.
— И какъв е отговорът на Сахди Махди?
— Изключително благоприятен. От името на ордена и заради самия ислям Сихди Махди ни съветва да не се поддаваме на внушенията на чуждите суфара [27], а да останем верни на хедифа. Нося и писмено отговора на «Преподобния».
— Това е добре. Мислиш ли, че той ще окаже някакво влияние върху решението на джама?
— Надявам се, но това може да стане само, ако пристигна навреме. Затова, ефенди, ще повторя молбата си. Нека веднага да тръгнем на път! Нямаме нито час за губене.
В същото време той умолително вдигна и двете си ръце. Погледнах към звездите. Беше около два часа през нощта. И без друго след един час щяхме да тръгнем на път, за да избегнем голямата жега през деня, така че един час по-рано или не за нас беше без значение. Очите на Хилуя също ме гледаха умоляващо. Тя не каза нито дума, ала многозначителният й поглед ми издаваше, че и тя също бе взела много присърце настоятелната молба на поверения на грижите й младеж. Та нали ставаше въпрос за съдбата на племето, чиято ханума бе нейната сестра!
С разказа си младият човек спечели и моето съчувствие. Вярно, не можех да си поставя за цел да се намеся във вътрешните работи на страната. Именно поради тази причина винаги запазвах ясен поглед за проблемите и положението във всяка страна, която посещавах.
Знаех, че Англия горещо желаеше час по-скоро да дойде времето, когато ще може да сложи ръка на ресурсите на тази толкова богата страна, макар тя да бе съсипана от лошото си управление. Беше ми също така ясно, че някой хубав ден тази цел все щеше да бъде постигната, и че изобщо не бе по силите ми да отклоня тази участ.
26
Това е името на ръководителя на ордена на занусите. Не бива да се обърква с факира Мохамед, по-късния Махди, водач на въстанието в Судан. — Бел. нем. изд.