— Това е баща й.
— Доктор Родригеш отиде при пациент, но мога да му позвъня.
— Побързайте, моля ви — каза Натан.
— Може би аз бих могла да помогна — чу се глас зад тях. От един от дървените сгъваеми столове в чакалнята стана висока стройна жена с дълга кестенява коса. Дотогава не я бяха забелязали, тъй като бе седнала зад купчина дървени сандъци с червени кръстове по тях. Жената се приближи с уверена походка и внимателно ги огледа. Натан също я погледна.
— Аз съм Кели О’Брайън — представи се жената на добър португалски, в който обаче Натан долови следа от бостънски акцент. Показа им добре познатото му лекарско удостоверение. — Аз съм американска лекарка.
— Доктор О’Брайън, с удоволствие ще се възползваме от вашата помощ — каза Натан на английски. — Момичето бе нападнато…
Гръбнакът на Тама внезапно се изви. Ръцете й почнаха да удрят палмовите листа. Цялото й тяло потрепери.
— Има пристъп! — извика Докторката. — Бързо в манипулационната!
Пълничката сестра отвори вратата и им даде път.
Кели О’Брайън застана плътно до момичето, докато двамата мъже отидоха при едно от четирите легла в малкото спешно отделение. Високата лекарка измъкна отнякъде чифт хирургически ръкавици и се обърна към сестрата.
— Трябват ми десет милиграма диазепам!
Сестрата кимна и отиде при шкафа с лекарства. След няколко секунди в ръката на Кели бе тикната спринцовка с течност с цвета на янтар. Лекарката междувременно бе стегнала ръката на детето с турникет1.
— Дръжте я! — нареди на Натан и Такахо. Междувременно в стаята се появиха още една сестра и едър санитар.
— Донесете устройство за интравенозно хранене и глюкоза! — отсече Кели. Пръстите й напипаха здрава вена в тънката ръчица на детето. С уверени, отработени движения Кели вкара иглата във вената и бавно инжектира медикамента.
— Това е валиум — поясни. — Би трябвало да успокои детето за достатъчно дълго време, за да разберем какво му е. Думите й се оказаха верни. Гърчовете на Тама спряха. Крайниците й престанаха да се движат и се отпуснаха върху леглото. Само клепачите и крайчецът на устните й продължиха да потрепват. Кели започна да оглежда очите й с малко фенерче.
Санитарят избута Натан встрани и доближи устройство за интравенозно хранене до другата ръка на Тама.
Натан надникна над рамото му и видя, че очите на Такахо са изпълнени със страх и притеснение.
— Какво й се случи? — попита лекарката, без да престава да оглежда детето. Натан й обясни.
— Тя ту припада, ту се връща в съзнание. Селският шаман успя да я задържи в съзнание за известно време.
— Има две счупени ребра и вътрешни кръвоизливи. Не мога обаче да си обясня гърчовете. Имаше ли такива пристъпи, докато пътувахте насам?
— Не.
— Има ли епилептици в рода си?
Натан се обърна към Такахо и повтори въпроса на яномамо.
— Адимина гунти — потвърди Такахо. Натан се намръщи.
— Какво каза? — попита Кели.
— „Адимина“ означава „електрическа змиорка“. „Гунти“ означава „болест“ или „заболяване“.
— Болест на електрическата змиорка, това ли искаше да каже?
— Това каза. Не мога обаче да го разбера. Хората, пострадали от допир с електрическа змиорка, имат гърчове за съвсем кратко време. Тама обаче я извадихме от водата още преди часове. Не знам. Може би „болест на електрическата змиорка“ е техният термин за епилепсия.
— Лекуват ли я? Ползва ли лекарства?
Натан преведе въпроса й на Такахо и после й съобщи отговора.
— Селският шаман веднъж седмично я лекува с пушека на конопена лиана.
Кели отчаяно въздъхна.
— С други думи не е била лекувана. Нищо чудно, че стресът от преживяното е предизвикал такъв сериозен пристъп.
Вие с баща й защо не отидете в чакалнята? Ще се опитам да се справя с пристъпа с по-сериозни медикаменти. Натан погледна Тама. Тялото й бе спокойно.
— Смятате ли, че ще има още гърчове?
— Та тя все още не се е освободила от тях — отбеляза Кели и го погледна в очите. — В момента е в състояние на епилептичен припадък, на непреставащ гърч. Ако не успеем да го прекратим, тя ще умре.
— Искате да кажете, че през цялото време е била в такова състояние?
— Ако съдя по това, което ми казвате, да.
— Селският шаман обаче успя за известно време да я върне в съзнание.
— Просто не мога да повярвам в това. Не виждам откъде може да има медикаменти, достатъчно силни, за да нарушат цикъла.
Натан си спомни как детето пи вода от кратунката.
— Направи го обаче. Не смятайте, че шаманите са прости билкари. От години работя с тях и като гледам с какво трябва да се справят, смятам, че са много компетентни.