И показа апарата си. Мъжът все още се целеше в него, без да продума. Серве вдигна никона, нагласи бързо диафрагмата, скоростта и настройката и направи две снимки. После пристъпи напред.
— Видяхте ли? Жена ви е долу. Казва, че не може да ви понася и че въобще не й пука дали ще скочите.
Мъжът свали оръжието и се обърна към момиченцето с невиждащ поглед. Падна на колене, целуна го бурно по устата и зарови ръка в косите му, после го пусна и пристъпи към ръба на покрива.
— Искате после аз да сваля малката, така ли? — запита Серве, който се бе въздържал да снима целувката.
Мъжът се обърна. Челото и голото му теме бяха облени в пот, ризата му бе потъмняла под мишниците и ръцете му трепереха. Отдалечи се от момиченцето и се приближи още повече до бездната.
Серве се обърна с гръб към него и отмести гредата, с която той бе запречил изхода. Вдигна капака и срещна слисаното лице на един полицай.
— Махайте се! — процеди през зъби Серве.
Полицаят не реагира въобще. Серве погледна през рамо и видя, че мъжът го гледа. Момиченцето се запъти към баща си, но се подхлъзна по наклонения покрив. Мъжът го хвана с изумителна бързина, сетне го бутна пред себе си към изхода. Минаха покрай Серве.
— Слезте вие пръв, а аз ще ви подам малката — рече Серве и хвана детето за другата ръка.
Мъжът остави карабината, пусна дъщеря си, изхлипа странно и се спусна в дупката. Когато беше вече долу, Серве му подаде момиченцето. Баща и дъщеря протягаха ръце един към друг с еднакъв израз в очите.
— Ще мина от другата страна — каза Серве. — Трябва да си взема шлифера.
Беше време за обяд, но Мертол още не си бе тръгнал.
— Ето, тези са по-хубави от предишните, но трябва да се побърза.
Мертол се обади в лабораторията по интерфона.
Несбит поръча чаша бяло вино, едва го дочака и го изпи на един дъх.
— Тъкмо ще използуваш новата тенджера — каза Серве.
— Да, но…
Несбит въздъхна, изведнъж помръкнал.
— … Какво „но“?
Той вече нямаше желание да говори. Гаврътна една след друга още три чаши вино, плати на Виктор, стисна ръката му над китката и излезе от заведението. Гледаше мрачно и влачеше едва-едва крака. Играчът на флипера бе вече прахосал пет франка в машината и начеваше шестия с отчаяно упорство. Серве се качи в агенцията, за да прибере контактните копия на Клод Ландр.
Въоръжен с лупа и мек молив, се настани в стаята на фотографите, за да избере най-хубавите снимки. Бяха превъзходни — съвършени в техническо отношение, добре осветени и дискретно изпипани. Серве огради с червено най-добрите и влезе в лабораторията. Облегнат на гланц-пресите, Помрьой четеше „Историята на О“21.
— Можеш ли бързо да ми извадиш три снимки?
— Ако са хубави, може.
— Много са хубави.
— Дьоризие съгласен ли е?
— Не. Дори не знае.
— Ти май искаш да ме изхвърлят, а?
— Хайде, започваме.
Наведени над увеличителя в червеникавия сумрак, изкопираха грижливо три снимки и крадешком ги прекараха през гланц-пресата. После Серве почерпи Помрьой при Виктор.
В седем часа, след като провери при Мертол, че няма репортаж за вечерта, Серве излезе от агенцията със снимките, сложени в плик.
Прибра се на улица Фалгиер, преоблече се и двайсет минути гледа снимките на Надин Шьовалие. Видяха му се още по-лоши от предния ден, но му се стори, че открива в равнодушния поглед на актрисата някаква печал — дълбоко скрита и все пак осезаема. Във всеки случай това вече беше напредък.
В осем часа слезе, остави снимките на Клод Ландр на портиера — възслаб и образован човек, който четеше в леглото си Пиер Лоти22, и отиде в ресторанта. Себастиен Щайнер седеше на обичайното си място — току-що бе дошъл. Серве поръча на сприхавата сервитьорка традиционната си вечеря и мълчаливо разгъна салфетката си. Щайнер остави вестника и се наведе над супата, която ядеше всяка вечер от десет години насам. Вестникът привлече погледа на Серве, той го разтвори и на първа страница видя собствената си снимка, а под нея — обяснителен текст: Безумецът се цели във фотографа.
— Това вие ли сте? — запита Щайнер, без да вдига глава.
— Да, аз съм.
Докато се хранеха, Серве разказа какво се беше случило, а Себастиен Щайнер го изслуша мълчаливо, кимайки с глава.
На връщане към къщи Серве запита портиера дали е идвала младата жена, но той не я беше виждал. Серве си направи кафе и се изтегна на леглото. Минутите течаха бавно. Стана, отвори прозореца и се наведе над улицата. Извади снимките на Надин Шьовалие и веднага ги прибра отново, вдигна слушалката и набра номера, който му бе дал Мертол.