— А онова момиче успя ли да го намериш? — запита тя.
— В момента чете пиесата. Обеща да ми даде отговор до края на седмицата.
— Коя е тя?
— Надин Шьовалие.
— Виж ти!
Серве се обърна.
— Моля?
— Нищо. Да е жив и здрав Мертол.
Той я погледна за миг, сетне отново се залови за работа.
— Знаеш ли какво стана?
— Той го разказа на всички.
Серве поклати глава.
— И какво точно разказваше?
— Че била съгласна да се съблече, а ти си направил поредица от преекспонирани портрети.
Серве извади друг обектив от фотографската си чанта и дълго три лещата с парченце кожа.
— Само това ли?
— Да.
Той се доближи до леглото и разкопча първото копче на блузата на Люс.
Общото мнение на познавачите бе, че танцът в парка бележи връх в изкуството на Минели, ала Жак определено предпочиташе финалния балет — криминална пародия, която напомняше за грубото майсторство в романите на Спилейн68 и даваше възможност на прелестната Сид Шарис, изпълняваща двойна роля във филма, да надмине себе си. Жак гледаше вече за двайсети път „Band Wagon“, влизаше в него като в удобна дреха и се чувствуваше добре. Дори сега, сред влажните улици на Париж, той все още носеше дълбоко у себе си топлото безгрижие на Бродуей, претворено от Минели, смееше се при спомена за хумора на Оскар Левант, за очарованието на Астер, виждаше отново възхитителния овал на дългите бедра на Сид Шарис. Отвори внимателно вратата и влезе в голямата полутъмна стая. Изтегната като умряла в острата светлина на голата крушка, Надин спеше с ръкописа на Жером Боа до себе си. Жак клекна до нея, бутна ръкописа настрани и вдигна Надин на ръце, за да я занесе на леглото. Тя отвори очи и му се усмихна.
— Е, как е красивата Сид?
— Добре е — отвърна Жак. — Филмът издържа на времето.
— Всеки път казваш това.
Жак нежно я сложи да си легне.
— Хайде да спиш.
Тя кимна и затвори очи. Жак се зарови из папките си, натрупани до вратата. Намери класьора с етикет „Band Wagon“ и бавно прелисти снимките. Надин се обърна в леглото с гримаса и долепена до ребрата си длан. Ръката се придвижи нагоре и се затвори върху едната й гърда, сетне конвулсивно се притисна в нея. Беше далечна болка, заглъхващ вик, идващ от незнайни дълбини и застиващ между овлажнелите й устни, които тя докосна с пръсти.
— Не.
Серве разкопча второто копче, без да продума, с твърдост в очите. Люс хвана ръката му, за да го спре.
— Не се дръж като глупак.
Серве се дръпна от леглото и си наля чаша кафе, с гръб към Люс. Запали цигара и отиде до библиотеката. Тиктакането на будилника се чуваше отчетливо на нощната масичка. Серве се доближи до прозореца, чиито стъкла се бяха запотили. Нарисува с върха на показалеца си засмяно лице с ококорени очи. Когато се обърна, Люс бе свалила блузата и полата си. Имаше най-красивите гърди, които някога бе виждал. Тежки и стегнати гърди, приятно осветени от прожекторите, чиито лъчи подчертаваха нежността на кожата и почти въздушните очертания на шията. Имаше някакво несъответствие между крехките рамене, тесния и плосък корем и тия закръглени и пълни гърди, чиято хладина той почти усещаше в крайчеца на пръстите си. Тя стоеше изправена и безучастна под погледа му. Застана във всичките пози, които й каза, без съпротива, неумело, стараейки се да се подчини и да направи точно това, което искат от нея, сякаш изпитваше някакво странно удовлетворение. В полунощ Серве прибра апаратите си, изпи последното кафе, направено от Люс, и си тръгна, след като я целуна по челото.
Далила отвори едно око — някой беше спрял на площадката на стълбището. Наостри уши и оголи зъби, готова да изръмжи. Ала човекът отмина. Далила въздъхна и се сви на кълбо до Лапад, който спеше тежко. На нощната масичка имаше празна бутилка, а до нея — оръфан екземпляр на „Мъртви души“.
Клод запали цигара, вторачила поглед в дългокосия млад мъж, който спеше в леглото й. Дори в съня си изглеждаше предвзет и предизвикателно младолик. Казваше се Юбер, бе асистент на кинорежисьора Жан Карме-Ладен и се любеше като фригидна жена, която само получава ласки, без да дава нищо от себе си. Клод съжаляваше, че се е отдала на тоя парижки фукльо. Застанала гола, стъпила с единия си крак на леглото и отметнала назад глава, тя разглеждаше равнодушно мъжа с име Юбер. Погледът й като че ли смути спящия и той отвори очи. Видя една амазонка със силно тяло, обляна от червената светлина на абажура, която го приковаваше с презрителния си поглед към леглото като някое насекомо на дисекционната маса.