ЛЕА: Мишел, бих искала да ви задам един въпрос, ще ми разрешите ли?
МИШЕЛ: Да.
ЛЕА: Какъв ви се струва той?
Соланж вдигна глава и сбърчи вежди, погълната от настроението в сцената.
МИШЕЛ: Не ви разбирам.
ЛЕА: Имам предвид онзи, който ви е дал ново усещане за времето, онзи, който е направил така, че една сутрин не сте могли да се познаете в огледалото си.
Мълчание.
Разбирате ли кого имам предвид?
Надин бе задала въпроса с прикритата грубост на страдаща жена.
МИШЕЛ: Да, разбирам.
ЛЕА: Днес той може би си е отишъл, може би е изчезнал или умрял. Във всеки случай е изгубен, мъжът, чиято страст е разтърсила истински единствено него самия и за когото вие сте се грижили като за дете с висока температура.
Месала стана рязко, взе една лула от ниската масичка и я пъхна в устата си. После седна отново. Пак дойде ред на Карл да чете. С голяма мъка, на пресекулки той успя да премине през дългия монолог, който авторът така лекомислено му бе отредил. Соланж тайно наблюдаваше актьора и не можеше съвсем да скрие изненадата си. Надин беше невъзмутима. Месала смучеше лулата си и размишляваше. Най-сетне четенето свърши.
Настъпи продължително мълчание, след което Месала измърмори:
— Добре. Ето това е пиесата, която ще играем. Не е лесна и причините за това са няколко, основната от които е, че в нея се въздействува чрез психология и всичко се базира на стройни теории. Авторът иска да покаже нещо и все пак би желал от вас повече интуитивност и правдивост на чувствата. Нямам какво особено да ви кажа, що се отнася до това четене. Надин, смятам, че допускате в началото известна грешка в тълкуването на текста, но в момента не мога точно да я определя. Соланж, трябва да сдържате природно заложената си емоционалност. Карл, ти четеш отвратително, това го знаехме и отпреди. За днес спираме дотук, следващо четене утре в театъра. Надявам се, че вече ще мога да ви покажа окончателните макети на декорите. Благодаря ви.
Серве се приближи до Надин, докато тя обличаше палтото си пред вратата.
— Мога ли да ви изпратя?
Тя се усмихна бегло.
— Много сте любезен, но съм с кола. Довиждане.
Той я изчака да си тръгне и се зачуди защо е толкова бледа и изглежда така изморена. Когато се обърна, забеляза, че Карл го гледа втренчено — светлите му очи бяха изпълнени с престорена тревога. Месала пълнеше лулата си. Соланж разглеждаше с ужас и изумление една рисунка на Белмер78. Беше една от характерните за творчеството на големия художник геометрични смесици на крайници и полови органи, в чийто център се мъдреше влажно око под формата на женски срамни устни, откъдето излизаше бляскава сълза. Серве се сбогува с Месала, стисна ръката на Карл и се доближи до Соланж.
— Да ви поканя ли на кафе?
Тя извърна поглед от рисунката.
— Да, може, и по този случай ще ви разреша да ми обясните пиесата си.
— Не я ли разбирате?
— Никога нищо не разбирам. Аз съм глупачка по рождение. Вземете например тази картина…
— Не, благодаря.
Тя го изгледа с интерес.
— Така ли? Значи ставаме двама. Хайде да отиваме да го пием това кафе.
Седнаха в едно бистро недалеч от площад Данфер Рошро, където не беше много шумно. Ръмеше ситен дъждец, носен на откоси от ту засилващия се, ту отслабващ вятър. Минувачите бързаха по улицата, в далечината неуморно виеше сирена. Беше първият четвъртък на месец ноември.
Соланж се настани удобно на скамейката. Хиляди дъждовни капчици блещукаха в късо подстриганите й тъмни коси и по очилата й. Беше облегнала закръглената си ръка на масата и стоеше с цигара в уста.
78
Ханс Белмер (1902–1975) — немски художник, скулптор и фотограф, сюрреалист, чиито творби са наситени с еротични елементи. — Б.пр.