— Пуснете ме — каза той с необичайна кротост в гласа.
Пуснаха го. Приятелят им се гърчеше на пода. Касиерът бе вдигнал телефона, но остави слушалката. Серве стана, отиде малко встрани и се обърна с никона в ръка. Погледна във визьора и видя Карл, застанал в средата на салона — палеше си пурата, загледан със странна похотливост в една от трите проститутки.
X
Надин се събуди рано. Не можеше да разбере на какво се дължи неясното чувство на страх и обезсърчение, което я бе обзело, после се сети, че е настъпил денят на първото представление с публика. Измъкна се от леглото, без да буди Жак, влезе в кухнята, седна гола на една табуретка, наля си чаша мляко и започна да я пие на малки глътки. От ледената течност кожата по цялото й тяло постепенно настръхваше. Протегна ръце, прозина се, опъна нашироко двата си крака, вдигна единия на масата. Прииска й се някой да влезе. Ала нищо не помръдваше в апартамента. Запали цигара. Чу се шум от дизелов двигател — боклукчийският камион се изкачваше на първа скорост по улица Варен. Лек дъждец трополеше по прозореца. Надин се върна в стаята и застана до леглото. Загледа се в спящия мъж, поседя така, с ръце на хълбоците, после сложи единия си крак в средата на гърба му. Жак въздъхна и отвори едно око.
— Хайде да се любим — каза Надин.
Госпожа Менар влезе предпазливо в стаята на дъщеря си, остави подноса на нощната масичка и дръпна двойните завеси. Сивият ден нахлу в стаята и шумоленето на дъжда стана по-отчетливо. Соланж се намръщи, размърда ръце и крака, отвори очи и целуна майка си.
— Ужасно трудно заспах.
Без да отвърне, майка й подаде чаша кафе.
— Не забравяй какво ми обеща! — каза изведнъж Соланж.
Майка й кимна с усмивка — бе слабичка жена, по чието лице все още се отгатваха чертите на голяма красавица в стил 40-те години.
— Разбира се, няма да дойдем довечера.
— Аз ще ви кажа кога може да дойдете.
— Точно така, ти ще ни кажеш.
Жената тръгна към вратата.
— Не се сърди — добави Соланж, — но още не е съвсем както трябва, нали разбираш?
Месала, който се бе възползувал от нощта, за да препрочете едно от по-второстепенните произведения на Хегел, се протегна в леглото към девет часа сутринта и остави книгата. Измъкна се колебливо от двайсетината одеяла, които го бяха предпазвали от нощния студ, и отиде да стъкне огъня в смърдящата си печка. При шума от стъпките му младият плъх, който обитаваше стаята съвместно с режисьора, се прибра тихичко в дупката си.
В девет и половина Мертол събуди Серве по телефона.
— Флен87 — стачка — локаут — „Юманите гарантира“ — спешни — съобщи той в телеграфния стил, който отскоро бе възприел и с който много се гордееше.
— Прието — отвърна Серве, — край.
По леглото му и из цялата стая бяха разпръснати последните снимки, които бе правил на Надин Шьовалие.
Двете проститутки спяха прегърнати, с преплетени крайници. Едната бе пъхнала нежно ръка между краката на другата, гърдите им приличаха на подредени в кошница плодове. Гримът и червилото се лющеха и се топяха по побледнелите лица, повехнали като карнавални маски след празничния ден. Карл наблюдаваше безмълвно тази гледка, облечен в тежък ален халат, и всмукваше дълбоко цигарата си „Бенсън енд Хеджис“, с чаша кафе в ръка. Без очила изглеждаше по-млад, но не и по-малко равнодушен. Разтри ставите на ръцете си, които го боляха от сбиването, и въздъхна. Двете жени се бяха показали изобретателни и прелестно вулгарни, но не бяха могли да го накарат да забрави за наближаващото представление.
В деветнайсет и трийсет режисьорът събра актьорите на сцената. Бе застанал до самата рампа, облечен в три четвърти спортно палто, под чиято качулка лицето му се губеше в сянка. Приличаше на францискански монах от някоя мелодрама и думите му отекваха глухо в пустия салон. Карл стоеше в средата на сцената, блед като платно, и небрежно придържаше с два пръста на дясната си ръка тънък черен бастун. Подпряла брадичка на коленете си, с широко отворени очи, Соланж бе седнала на един сандък от декора и слушаше Месала. Надин сновеше между рояла и масата. На всяка крачка под късата пола се разкриваха дългите й бледи бедра. Косата й бе сресана на разкривен кок, устните бяха свити. Не беше гримирана. На последния ред на балкона седеше Серве — невидим за всички и неподвижен, с изгаснала цигара в уста и три никона през рамо.
87
Община в департамент Ивлин, близо до Париж, известна с автомобилните заводи „Рено“. — Б.пр.