Тя вдигна рамене.
— Значи толкова по-зле за мен.
— Но въпросът не е в поканите, покани има достатъчно. Ще вечеряме ли заедно преди това?
Люс извади от чантата си цигари и запали, отбягвайки погледа на Серве.
— Добре.
Серве пъхна поканата в джоба си и тръгна към вратата.
— Ще дойда да те взема. Благодаря ти, че ме подсети.
— За премиерата ли?
— За майка ми.
Надин изпи последната глътка кафе, остави чашата и се обърна към Жак, който бе седнал на мокета и се опитваше да нареди хронологично снимките от Home from the Hill89.
— Предпочитам да не идваш тая вечер. Още не е съвсем както трябва.
Малко изненадан, той вдигна глава.
— Така ли?
— Ще дойдеш по-нататък.
— Както кажеш. В „Шайо“ дават The Fountainhead90, Манюел ми звънна тая сутрин.
— Е, добре, иди там. След няколко дни ще играем много по-добре.
Жак кимна.
— Добре. Да дойда ли после да те взема?
— Няма нужда. Сигурно ще има промени по текста.
Тя стана и влезе в банята.
Замислен, Жак отново се върна към снимките си, ала не можа да се съсредоточи върху Еленор Паркър и Робърт Мичъм91. Оттатък се чу шум от течаща вода и той си каза, че Надин се къпе. Някъде далеч отекна църковна камбана, Надин затананика нашумяла мелодия.
Сексшопът се намираше на ъгъла на булевард Севастопол и улица Урс. На витрината бяха изложени афиши, разнообразни четива и многозначителни кукли с мърдащи се крайници. Серве бутна вратата, проправи си път между посетителите, които разглеждаха книгите и списанията в напрегнато мълчание. Прелисти някаква брошура, посветена на методите за лечение на преждевременната еякулация, на смущенията в оргазма и на мъжката диспареуния, сетне се доближи до касиерката — руса жена със силно начернени очи и мрежица от бръчки по горната устна и по челото.
— Здравей, мамо.
— Как си, момчето ми?
— Добре.
Серве я целуна по бузата и се облакъти на касата, за да огледа магазина.
— Тук май върви по-добре от гладачницата.
Госпожа Мон вдигна рамене.
— Горе-долу върви. Какво ново?
Серве се взря в непроницаемото лице на майка си.
— Нищо особено. Минавах оттук и влязох да те видя.
— Добре си направил — каза жената с безразличен глас, загледана в един изчервил се над списанието си посетител.
Серве отстъпи крачка назад и отвори напосоки някаква книга.
— Имаш ли новини от баща си?
— Не. А ти?
— Нито дума. — И добави едва чуто: — Глупакът му с глупак.
— Живее си живота — каза Серве.
— Тя му изневерява — прошепна жената, — изневерява му, аз знам. Казаха ми. Ляга с който й попадне, където завари, както й дойде. Така му се пада!
Премести един тефтер пред себе си, после добави:
— Той щял да се развежда.
— А защо не?
— Само не това. Иска много лесно да се отърве.
Серве я изгледа мълчаливо.
— Искаш ли билети за театър?
Озадачена, тя обърна глава.
— За театър ли?
— Да, авторът на пиесата ми е приятел.
— Нали знаеш, не съм много по театрите…
— Знам.
Двамата замълчаха. Серве тръгна към вратата.
— Е, хайде, довиждане.
— Довиждане. Ако видиш баща си, кажа му, че няма защо да се връща повече тук.
Серве се усмихна.
— Няма да се върне, и ти много добре го знаеш.
Жената поклати глава, сякаш знаеше някаква тайна.
— Все пак му кажи — повтори тихо тя.
Както обикновено Надин влезе в гримьорната си два часа по-рано. Завари купчина телеграми и бавно ги отвори, седнала пред тоалетната масичка. Между тях имаше една от Жером Боа: С НАЙ-ДОБРИ ПОЖЕЛАНИЯ И БЛАГОДАРЯ; и още една — от Серве Мон: СЪВПАДЕНИЯТА ВИНАГИ ЗАВИСЯТ ОТ ЖЕЛАНИЕТО НА АВТОРА. Тя запази първата и хвърли втората. Десет минути по-късно портиерът на театъра качи два букета — единият от Месала, другият от Жак. Надин запали цигара, изтегна се на дивана, отпуснала дългите си тънки ръце от двете страни на тялото, и остана така повече от час, опитвайки се да забрави за собствения си ден и да навлезе в света на една друга жена с името Леа.
— Притесняваш ли се? — запита Люс.
Серве поклати глава.
— Не съвсем. Във всеки случай не колкото вчера.
91
Еленор Паркър, Робърт Мичъм — известни американски киноактьори от петдесетте години. — Б.пр.