— Кафе?
— Да.
Седнаха на едно канапе. Клод кръстоса краката си — все така дълги и красиви. На вратата се показа млада прислужница.
— Поднеси кафе, Мария — каза Клод.
— Да, госпожо.
Вратата се затвори. Серве въздъхна облекчено.
— Е, и?
Тя вдигна рамене.
— Решихме да опитаме отново, той дойде да ме потърси. Току-що бях прекарала нощта с един доста несръчен младеж. И казах „да“. А също и заради малката.
— Много е сладка — каза Серве.
— Няма ли да млъкнеш!
Той я погледна: беше усмихната, но без радост.
— А работата? — запита Серве. — Май върви добре, а?
Клод изведнъж се оживи.
— Доста добре! Откакто съм при Фостин, не съм се спирала.
Фостин Болвар-Клаус се славеше като най-добрия импресарио в Париж. Благодарение на разнообразната си клиентела можеше да сключи изгодна сделка, без да подписва дори и един-единствен договор извън фирмата си.
— Гледала ме е в „Почитанията на мъртвеца“ — продължи Клод — и така започна всичко. Филмът привлече шестстотин хиляди зрители в Париж. Тогава тя подписа нов договор с Льору и с един друг продуцент — Куполски, чувал ли си го?
— Смътно се сещам.
— Работи с „Жеро филм“, мисля, че е братовчед на Дарен. Във всеки случай тя ме наложи в главната роля, заедно с Лакомб. Ще снимаме през май в Мадрид.
— Поне струва ли?
Тя сви рамене.
— Би могло и да струва, но с Льору…
— Ясно.
— Ще дойдеш ли да ме видиш на снимките?
— Ако ме изпратят. Кой ще бъде аташе по печата?
— Мисля, че Мартин Делкроа.
— Тя работи с „Гама“, нали?
— Не знам, но ще попитам.
Двамата замълчаха. Нощта се спускаше над улица Турнон. Прислужницата влезе тихо с кафето и го поднесе на една ниска масичка. Серве я изчака да излезе и попита:
— Какво работи мъжът ти?
— Гинеколог е. Има кабинет в Паси95.
Серве кимна и отвори чантата си.
— Ще поработим ли?
— Хайде. Да се събличам ли?
Серве зави на един никон сто и десет милиметров обектив и вдигна глава. Тя го гледаше безучастно.
— Не — отвърна той.
В осем часа занесе филмите в агенцията и половин час по-късно вече седеше в малкия ресторант на улица Фалгиер, на масата на Себастиен Щайнер. Преди да си тръгне, остави една покана за „Комеди дьо л’Етоал“.
— Ако имате желание…
— Благодаря. Интересно ли е? Не съм ходил на театър поне от десет години.
— Интересно е — отвърна Серве.
После се прибра вкъщи, където го посрещна палавата Далила. Беше изяла месото си, разкъсала една възглавница, разляла водата си, съборила три книги от библиотеката и се беше изпикала на килима.
— Май вече си по-добре, а? — запита я без нужда Серве, докато тя му ближеше съвестно лицето.
Когато се опита да поразтреби апартамента, намери една ролка проявен филм, който Далила бе измъкнала изпод леглото. Не можа да се сети какво има на него и го пъхна в джоба си. След това изведе кучето, повървя заедно с него петдесетина метра, като спираше пред всеки стълб, и отново се прибра, за да се обади в болницата. Реймон Лапад не бе идвал в съзнание.
Надин мина през служебния вход. Влезе в гримьорната и както обикновено се изтегна на дивана с цигара в уста. От предния ден пукнатото ребро не я болеше вече. Чувствуваше се по-добре.
Себастиен Щайнер изкачи последните стъпала, излезе от метрото и постоя така за миг, загледан в осветената Триумфална арка. Не бе излизал вечер от години наред. Беше облякъл стар тъмносин костюм отпреди петнайсет години, който вече не му стоеше добре. Запали лулата си, пресече булевард Фридланд и седна на терасата на едно кафене, близо до театъра. Купи си от един уличен продавач „Франс Соар“ и го прегледа набързо, докато пиеше уискито си. Една млада жена, седнала недалеч от него, привлече вниманието му: изглеждаше нервна, мачкаше чантата си в ръце и пушеше цигара след цигара. Беше Люс Бертло. Тя плати сметката си и излезе с бързи крачки от кафенето.
Надин слезе по стълбите по халат и спря пред портиерната.
— Много ви моля, ако господин Боа дойде тази вечер, кажете му, че искам да го видя.
Серве остави колата на булевард Ош и отиде до театъра пеша. Зърна в едно кафене Себастиен Щайнер, зачетен във вестника си, с добре пригладени бели коси, малко притеснен в тъмния си костюм с необичайна кройка. Серве също влезе, за да си купи цигари, пазейки се да не го забележи Щайнер. Когато стигна в театъра, се отби при контрольора.