Прибра се в апартамента на улица Варен, спа лошо, стана към осем часа, изпи едно кафе в барчето на ъгъла и в девет часа влезе в „Креди Лионе“ на булевард Сен Жермен, където внесе двата чека на името на Надин. Отиде си вкъщи, седна пред един бял лист и го покри с драскулки. После взе друг лист, написа Надин и стоя така повече от половин час, неподвижен, с писалка в ръка.
В тринайсет часа седна в една закусвалня „Уимпи“ на Големите булеварди с флаконче таблетки и последния брой на списание „Позитив“, съдържащ изчерпателно изследване на творчеството на Франк Капра100. Изгълта таблетките една по една с водата, която му сервираха с кафето. Плати сметката, извървя бавно трийсетина метра и влезе в малкия киносалон „Ар е есе“, където даваха Silk Stockings101 на Мамулиан, с Фред Астер и Сид Шарис. Салонът бе почти празен — две възрастни жени на балкона, десетина зрители в партера и разпоредителката. На първите редове нямаше никой. Жак се запъти натам и се отпусна уморено, с отмалели крака, облегнал глава на гърба на креслото. Така се случи, че този следобед даваха много дълъг документален филм, посветен на творчеството на Холбайн102. Жак дори не можа да види надписите на Silk Stockings.
II
Голото момиченце се спусна по стъпалата, изтича по мокета чак до гостната и застана кокетно на прага.
— Мамо, тя ме кара да си мия зъбите.
Клод вдигна очи от коледния брой на „Вог“.
— Има известно право — отвърна майката.
Момиченцето се заклатушка с изпъчено коремче.
— Не искам.
В рамката на вратата се появи Мария — разрошена и с изпръскана престилка.
— Кристина, ела с мен.
— Няма!
Клод ги изгледа: Мария — вече победена, задъхана, в окаян вид, и малката — с разпуснати по крехките раменца черни коси, с чипо носле, вироглава, превзета, крайно неприятна. Отсега можеше да си представи какво щяха да представляват отношенията й с мъжете: стратегия и измяна.
— Иди да си измиеш зъбите! — каза тя.
— Няма!
Клод стана и се приближи. Мария хвана момиченцето за ръка, понечи да го отведе. То я отблъсна и я удари в гърдата с юмрук. Прислужницата подскочи със сгърчено от болка лице.
— Ела тук! — извика Клод.
Кристина направи крачка напред и замени упоритото си изражение с широка усмивка.
— Добре, отивам.
— Вече не става дума за това — каза Клод.
— Не ме бий, моля те!
Усмивката цъфтеше на лицето й, ала очите изразяваха все същото непокорство. Клод най-спокойно я плесна, после се върна на мястото си. Момиченцето ревна със стиснати юмручета, треперещо от ярост. Телефонът иззвъня.
— Клод, аз съм. Връщам се в клиниката, малката Лабре има усложнения. Не ме чакай.
— Не те чакам — отвърна Клод.
Паркира новия си фиат на улица Рен, прекоси булевард Сен Жермен и влезе във „Флор“. Неколцина се извърнаха, тя стисна разсеяно ръцете на няколко души и огледа залата. На една от крайните маси седеше Серве с някакво русо момиче с очила, облечено в невзрачно манто. Клод се промъкна зад стола на Серве, сложи ръце на раменете му и го притисна до себе си.
— Сигурно ще ми кажеш, че това е сестра ти.
Серве, който тъкмо разказваше на Люс как го бяха пъхнали в затвора в Чад заедно с още трима журналисти, вдигна глава.
— Това е племенницата ми, и освен това спим заедно. Клод Ландр — Люс Бертло.
Люс кимна:
— Добър ден.
— Може ли? — запита Клод и посочи към един свободен стол.
— Може — отвърна Серве.
Седна и ги изгледа един по един.
— Имам страшен късмет.
После си поръча едно уиски на минаващия келнер.
— Какво ново? — запита Серве.
Клод сви рамене.
— Отложиха филма ми. Излиза двойно по-скъпо от предвиденото. Ще се опитват да изкопчат копродукция с Италия. На всичкото отгоре френският разпространител иска да излезе от играта. Какво да ти разправям, голяма боза. Много се радвам, че те виждам.