Защото родителите на Клайд се бяха оказали непрактични по отношение бъдещето на децата си. Те не разбираха колко е важен или съществено необходим някакъв вид практическо или професионално обучение за всяка от техните рожби. Вместо това, погълнати от приумицата да похристиянчат целия свят, не се бяха погрижили да оставят децата да учат някъде на едно място. Бяха се местили тук и там, понякога тъкмо по средата на училищен срок, поради някое по-обширно и по-подходящо поле за религиозна дейност. А имаше времена, когато работата се оказваше във висша степен недоходна и понеже на Ейса не му се удаваше да печели много пари с двете неща, от които разбираше най-много — градинарство и да събира поръчки за едно или друго изобретение, те оставаха без храна или прилични дрехи и децата не можеха да ходят на училище. Изправени пред подобни положения, каквото и да мислеха децата, Ейса и жена му ни най-малко не губеха оптимизма си или убеждаваха сами себе си, че не го губят, и хранеха непоколебима вяра в господа и намерението му да се погрижи за тях.
Комбинацията от жилище и мисия, заемана от това семейство, беше в по-голямата си част достатъчно мрачна, за да гнети всяко средно жизнерадостно момче или момиче. Това беше дълго дюкянско помещение, което обхващаше целия приземен етаж на стара, напълно безцветна и лишена от хубост паянтова постройка, разположена в тази част на Канзас сити, която лежеше на север от булевард Независимост и западно от Труст авеню, а самата уличка се казваше Бикел — много къса, започваща от Мисури авеню, малко по-дълга от нея, но не по-малко безлична. А целият квартал, в който се намираше, много леко и все пак неприятно напомняше за търговския живот, отдавна вече преместил се по на юг, ако не по на запад. Беше през някакви пет пресечки от мястото, където тези религиозни ентусиасти и проповедници устройваха два пъти седмично молитвени събрания под открито небе.
Приземният етаж на тази сграда, който гледаше с предните си прозорци към Бикел стрийт и към някакви неприветливи дворове на също такива неприветливи паянтови къщи със задните прозорци, беше преграден в предната част и образуваше зала с размери четиридесет на двадесет и пет фута, в която бяха наредени шестдесетина сгъваеми дървени стола, имаше амвон, карта на Палестина или Светата земя, а стените бяха украсени с двадесет — двадесет и пет напечатани цитата без рамки, някои от които гласяха:
„ВИНОТО Е ИЗМЕННИК, АЛКОХОЛЪТ ВЛУДЯВА И КОЙТО СЕ ПОЛЪЖЕ ПО НЕГО, НЕ Е РАЗУМЕН.“
„ВЗЕМИ ЩИТ И БРОНЯ И ДИГНИ СЕ МЕН НА ПОМОЩ.“ ПСАЛМИ 34:2.
„ВИЕ СТЕ МОИ ОВЦИ, ОВЦИ НА МОЕТО ПАСТВО; ВИЕ СТЕ ЧОВЕЦИ. ПЪК АЗ СЪМ ВАШ БОГ, КАЗВА ГОСПОД БОГ.“ ЕЗЕКИИЛ 34:31.
„БОЖЕ, ТИ ЗНАЕШ МОЕТО БЕЗУМИЕ И ГРЕХОВЕТЕ МИ НЕ СА СКРИТИ ОТ ТЕБЕ.“ ПСАЛМИ 68:6.
„АКО ИМАТЕ ВЯРА КОЛКОТО СИНАПОВО ЗЪРНО, ЩЕ РЕЧЕТЕ НА ТАЯ ПЛАНИНА: ПРЕМЕСТИ СЕ ОТТУКА ТАМ, И ТЯ ЩЕ СЕ ПРЕМЕСТИ; И НИЩО НЯМА ДА БЪДЕ ЗА ВАС НЕВЪЗМОЖНО.“ МАТЕЙ 17:20.
„ЗАЩОТО БЛИЗЪК Е ДЕНЯТ ГОСПОДЕН.“ АВДИЙ 15.
„ЗАЩОТО ЗЛИЯТ НЯМА БЪДНИНА.“ ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ 24:20.
„НЕ ГЛЕДАЙ ВИНОТО КАК СЕ ЧЕРВЕНЕЕ; ОТПОСЛЕ ТО ЩЕ ТЕ УХАПЕ КАТО ЗМИЯ И ЩЕ ЖИЛНЕ КАТО АСПИДА1.“ ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ 23:31-32.
Тези внушителни заклинания напомняха сребърни и златни плочи, положени върху стени от кал.
Четиридесетте фута пространство в задната част на това безинтересно помещение бяха сложно и все пак майсторски разделени на три спалнички, всекидневна, която гледаше към задния двор и дървените огради на други не по-хубави дворове; още — комбинирана кухня-трапезария с точно десет квадратни фута площ и склад за брошурите и песнарките на мисията, сандъците, куфарите и всички други притежания на семейството, от които нямаше непосредствена нужда, но които се смятаха за ценни. Тази стаичка се намираше точно зад залата на мисията и там господин и госпожа Грифитс имаха обичая да се оттеглят преди или след проповед или в моменти, когато им се струваше необходимо да се посъвещават, а понякога и за размишление или молитва.