Макар че в повечето случаи съдебните заседатели разбират правилно нещата, в този случай не стана така. Понякога имам усещането, че сме останали във викторианската епоха — тя ти е съпруга или партньорка и си е ваш личен въпрос какво се случва зад затворените врати на дома ви. А и честно казано, има нещо доста порнографско в това да се ровиш толкова надълбоко в живота на някоя двойка: да научиш с какво е била облечена в леглото — огромна тениска, подарък от известна верига супермаркети, или как той винаги пали цигара след секс, въпреки че тя има астма и той много добре знае, че гърдите ѝ се стягат. Не мога да се начудя на така наречените зрители — защо идват да гледат тази тъжна, жалка драма? Може би защото е по-завладяваща дори от сапунена опера. Действащите лица са истински хора, свидетелката ридае на живо — добре че зрителите не я виждат, тъй като самоличността ѝ е скрита зад преграда, за да не ѝ се налага да бъде очи в очи с набедения нападател: дебеловрат тип със свински очички в евтин костюм, черна риза и вратовръзка, който гледа застрашително, в опит да се представи за почтен човек, но лошият му поглед блести зад подсиленото стъкло на подсъдимата скамейка.
И така, всичко изглежда непристойно и мръснишко. И все пак аз задавам въпросите си — въпроси, които задълбават в най-изобличаващите, най-плашещи моменти, които Стейси някога е преживявала — защото дълбоко в себе си, независимо от онова, което онзи именит адвокат ми каза преди много години, аз се опитвам да се добера до истината.
И тогава адвокатът на защитата повдига въпроса за порното. Опонентът ми е отправил успешно молба, в която настоява, че съществува паралел между сцена в дивиди на нощното им шкафче и случилото се в спалнята.
— Не е ли възможно — пита обиграният ми приятел Рупърт Флечър със своя дълбок, натрапчив баритон — да става въпрос за сексуална игра, която сега вече ѝ се струва малко срамна? Не е ли това фантазия, с която тя е попрекалила? На дивидито има завързана жена, точно както е била завързана госпожица Гибънс. Човек може да си помисли, че в момента на проникване Тед Бътлър е бил уверен, че Стейси Гибънс се е предала на фантазия, която двамата са обсъждали преди време, че тя е изпълнявала роля по собствено желание, нещо, за което вече са се били уговорили.
Той разкрива още подробности от дивидито, след това споменава есемеси, в които тя признава: „Направо пламнах“. Забелязвам как лицата на двама от съдебните заседатели потръпват от отвращение — жени към края на средната възраст, облечени елегантно, като за съда, които вероятно са очаквали да присъстват на процес за кражба с взлом или убийство. И аз разбирам, че съчувствието им към Стейси се отдръпва по-бързо от отлива на брега на морето.
— Фантазирали сте как ви връзват, нали? — пита Рупърт. — Пуснали сте есемес на любовника си, в който му казвате, че искате да пробвате подобни неща.
Той изчаква секунда, оставя риданието на Стейси да се разнесе в стаята без прозорци.
— Да — долита приглушеното ѝ признание.
И от този момент насетне вече няма значение нито че Тед почти я е задушил, докато я е изнасилвал, нито че на китките ѝ са останали охлузвания, докато се е борила, за да се освободи — кървави следи от въжетата, които тя предвидливо е заснела с айфона си. От този миг насетне всичко тръгна надолу.
Наливам си няколко глътки уиски от декантера на страничния шкаф. Не ми се случва често да пия на работа, но денят беше дълъг, а вече минава пет. Смрачава се — меко прасковено и златно изпъстрят облаците, придават забележителна красота на вътрешния двор — а аз смятам, че алкохолът е напълно допустим след като падне мрак. Малцовото уиски парва гърлото ми, затопля хранопровода. Питам се дали Рупърт ще празнува във винарната срещу съда. Сигурно е разбрал, че негодникът е виновен — протрити места, следи от задушаване и, разбира се, самодоволна усмивка на лицето на клиента му, докато изслушваше присъдата си. Победата обаче си е победа. Ако аз бях защитник в подобен казус, поне щях да проявя приличие да не злорадствам, камо ли да купя бутилка „Вов“4, която да споделя с помощника си. Аз пък се старая да не съм защита в подобни казуси. Може да те приемат за по-добър адвокат, ако поемаш и двете страни, аз обаче не искам да си цапам съвестта с онези, които подозирам, че са виновни. Затова предпочитам прокурорската работа.
Истината е, че съм на страната на истината, не просто на победителите, и мисля, че ако вярвам на свидетел, то тогава има предостатъчно доказателства за казуса. Затова и държа да побеждавам. Не само за да спечеля, ами защото съм на страната на всички онези Стейси Гибънс по света, също и на онези, чийто казуси са още по-брутални: шестгодишна, изнасилена от дядо си; единайсетгодишен, постоянно изнасилван анално от ръководителя на скаутите; студентка, принудена да прави орален секс, защото е допуснала грешката да се прибере сама късно вечерта. Да, най-вече заради нея. Стандартите по отношение на представените доказателствени материали в криминалния съд са много високи: не бива да будят никакви основателни съмнения нито по отношение на вероятностите, нито по отношение на изискването за представяне на доказателства. Тъкмо затова Тед Бътлър бе освободен и оневинен. Появи се въпросното зрънце съмнение: хипотетичната възможност, изплетена от карамеления глас на Рупърт, че Стейси, жена, която съдебните заседатели приемаха за малко недодялана, се е съгласила с грубия секс и едва две седмици по-късно, когато е открила, че Тед има друга връзка, е решила да се обърне към полицията. Възможността да е травматизирана и засрамена, да се е страхувала, че ще бъде направена на пух и прах в съда, че там няма да ѝ повярват, както се и случи, очевидно изобщо не подлежеше на разглеждане.