На мен обаче ми се струваше идиотско да се използва пистолет 22-ри калибър.
Очевидно, малките куршуми обикновено летят по-бързо, а скоростта е основната съставка на кинетичната енергия, следователно и на ударната вълна, която един добре насочен куршум ще вкара в телесните течности на тялото ви, докато стените, които би трябвало да ги отделят една от друга, не се разкъсат. Но количеството кинетична енергия, което в действителност се предава от куршума на тялото, се изчислява трудно, защото зависи и от други фактори като скоростта на въртене и „импулса“ — термин от физиката, който означава продължителността на времето, в което двете тела са в контакт.
От друга страна, изчислението на инерцията е лесна работа. Например, ако един куршум с тегло 15 грама (теглото на куршум 45-и калибър) намали скоростта си от скоростта на звука (което е бавно за куршум) до нула, като спре в тялото ви (а това е много по-лесно постижимо с куршум от по-голям калибър), 15 грама от вашето тяло на свой ред трябва да се ускорят до скоростта на звука, за да компенсират това. Или 150 грама от вашето тяло до една десета от скоростта на звука и т.н. Това е много по-просто за изчисляване.
Затова казах на зубрача от оръжейното изложение в колизеума в Насо, за което бях научил от седмичното издание „Гръмни евреин“ или „Осакати се сам“, или нещо от тоя сорт, че искам два еднакви пистолета 45-и калибър.
Това беше лесната част. Пистолетите, които в крайна сметка си купих, бяха малко смешни — имаха орехови ръкохватки и цевите им бяха толкова лъскави, че можех да се огледам в тях — но бяха солидни, не засичаха и реших, че винаги мога да ги боядисам по-късно. Освен това дървените ръкохватки уж поемат част от отката.
По-трудното беше да си купя заглушители за тях.
Дори притежаването на заглушител е престъпление още от времето на войната във Виетнам. Не знам защо. Вярно, че заглушителите се използват само в случаите, когато искате да убиете някого, но същото може да се каже и за военните карабини, а организацията на собствениците на огнестрелно оръжие в САЩ не дава да се пипнат. Наложи се да обикалям изложението в продължение на цели часове, след като бях купил пистолетите, докато някой се хване на кукичката.
Беше един белокос мъж с очила и риза от полиестер. Изобщо не приличаше на крайнодясна откачалка, въпреки че на щанда му се виждаха всички признаци за това: мемоари на високопоставени нацистки офицери, странни огнестрелни и хладни оръжия. Попитах го дали продава супресори.
Супресорът е нещо като половинчата версия на заглушител, който се слага на карабината, за да не оглушеете, докато стреляте по съучениците си или нещо подобно.
— За какво оръжие? — попита ме той.
Когато спираше да говори, езикът му — сив на цвят — се отпускаше на долната му устна.
— За пистолет — отговорих аз.
— Пистолет? На пистолетите не се слагат супресори.
— Трябват ми много здрави супресори — продължих аз.
— Много здрави супресори — повтори той.
— И много заглушаващи — добавих аз.
Продавачът изглеждаше раздразнен.
— Приличам ли ти на ченге? — попита ме той.
— Не.
— Тогава си кажи какво искаш. Какви патрони ще използваш?
— Магнум, с кухи върхове на куршумите.
— Сериозно ли?
— Да.
— Това ли са пистолетите?
— Аха.
Подадох му торбичката, в която ми ги бяха сложили.
Той ги извади и ги сложи на един екземпляр от „Протоколите на старейшините от Цион“. Известно време просто ги гледаше. Най-сетне каза:
— Хм. Това няма да е лесно. Ела отзад.
Заобиколих масата. Отзад имаше още един сгъваем стол. Маниакът взе едно куфарче от онези, в които рибарите си носят такъмите, и го отвори под покривката на масата. Беше пълно със заглушители.
— Хм — повтори той. — По един за всеки ли ти трябва?
— Да.
Той извади два.
— Не знам тези дали стават.
Бяха дълги поне по трийсет сантиметра и представляваха петнайсет сантиметра по-дебела тръба, закрепена за петнайсет сантиметра по-тънка тръба.
— Какво е това? — попитах и посочих по-тънката част.
— Цев. Гледай.
За около десет секунди, без да показва ръцете си над ръба на масата, той разглоби един от моите автоматични пистолети и пак го сглоби. Но вместо оригиналната цев, която беше оставил на масата, беше използвал цевта със заглушителя, който вече се беше превърнал в част от пистолета.