— Вчера.
— И какво ти казаха?
— Имам „кървяща аморфна лимфна тъкан“.
Ух, още по-гадно.
— Отдавна ли ти е?
— Имаш предвид този път?
— Какво искаш да кажеш? — питам аз.
— Първия път, когато се появи, беше за около десет дни. Но това беше преди три месеца.
— Не разбирам. Какво стана после, изчезна от само себе си?
— Да. Допреди около една седмица. Тогава пак се появи.
— Странно — казвам аз. — Никога не съм виждал такова нещо.
— Казаха ми, че се среща много рядко.
— Но не искат да изчакат и да видят дали пак няма да изчезне от само себе си?
— Не, този рак е много опасен.
— Остеосаркома?
— Да.
— Вярно е опасен.
Ако изобщо е остеосаркома. Но пък какво разбирам аз, по дяволите?
— Ще проверя какво става с теб — обещавам аз.
— Няма смисъл. И без това ще остана тук само няколко часа.
— Все пак ще проверя. Имаш ли нужда от нещо друго?
— Не — казва тя и се поколебава. — Освен ако не искаш да ми направиш масаж на крака.
— Мога да ти направя масаж на крака.
Тя се изчервява като светофар, но продължава да ме гледа в очите.
— Сериозно ли?
— Защо не? — казвам аз, сядам на ръба на леглото и хващам крака й.
После започвам да масажирам арката на стъпалото с палец.
— Мамка му — казва тя, затваря очи и от тях потичат сълзи.
— Съжалявам — казвам аз.
— Не спирай.
Продължавам да я масажирам. След малко тя казва нещо толкова тихо, че едва я чувам:
— Ще го направиш ли с език?
Вдигам поглед към нея.
— Къде да го направя с език?
— На крака, извратеняк такъв — отговаря тя, без да отваря очи.
Добре, значи вдигам крака й към устата си и близвам арката на стъпалото.
— По-нагоре — казва тя.
Въздъхвам. Прокарвам език по вътрешната страна на крака й, чак до слабините.
После се изправям. За момент се питам какъв ли ще бъде животът ми, ако някога започна да се държа като професионалист.
— Добре ли си? — питам аз.
Тя плаче.
— Не — отговаря тя. — Днес ще ми отрежат шибания крак.
— Съжалявам. Искаш ли да мина после?
— Да.
— Добре, значи ще мина после.
Чудя се дали да не добавя: „Ако все още съм тук“, но се отказвам.
Не искам хората да се чувстват нещастни.
8
През зимата на 1995 г. семейство Локано пак щяха да ходят на ски — този път в Бийвър Крийк или нещо подобно, в щата Колорадо — и ме поканиха да отида с тях. Аз отказах и вместо това заминах за Полша. Но се кълна в бога, че не заминах, за да убия Владислав Будек — човека, който беше продал дядо и баба на лагера в Аушвиц.
Причината да отида в Полша беше много по-лоша. Отидох, защото вярвах в нещо, наречено „съдба“, и бях убеден, че ако не го планирам предварително, съдбата сама ще се погрижи да изправи Будек на мушката ми — или не — и така ще ми покаже дали да стана — или не професионален убиец на свободна практика, който работи за Дейвид Локано. Човек, когото той ще може да използва, за да елиминира както италианци, така и руснаци, а освен това ще служи един вид като бодигард на Порното. А междувременно щях да използвам отказа на поканата да отида на ски със семейство Локано като доказателство, че все още чувствам дядо и баба по-близки от тях.
Колкото и да е странно, от медицинска гледна точка това, че реших да оставя нещо измислено и свръхестествено да определя живота ми — все едно Вселената притежава някакво собствено съзнание — не е достатъчно условие да ме обявят за луд. „Ръководството за диагноза“, което се опитва да опише всички извратени проявления на психиатричните заболявания достатъчно подробно, за да могат да се таксуват прегледите за тях, го казва пределно ясно. В това ръководство пише, че едно вярване може да се смята за налудничаво само ако е „погрешно вярване, основано на неправилен възглед за действителността, което се поддържа въпреки факта, че почти никой друг не вярва в същото, и въпреки неоспоримите и очевидни доказателства за противното“. А като се има предвид броят на хората, които си купуват билети от лотарията, чукат на дърво против уроки или смятат, че за всичко си има причина, е твърде трудно да опишете, което и да е вярване като налудничаво.
Разбира се, „Ръководството за диагноза“ дори не се опитва да даде определение на състоянието „глупост“. Според мен съществуват около единайсет различни вида интелигентност и поне четирийсет различни вида глупост.