Към този момент двамата с него бяхме променили решението си и се бяхме записали в общинския колеж в северната част на Ню Джързи. Живеехме заедно в апартамент под наем в окръг Бъргън и продължавахме да се забавляваме с факта колко е смотан Порното. Тогава все още го уважавах по други причини.
Видях Дениз още три пъти. Единият беше във фоайето на някакъв хотел в центъра на Манхатън, преди двамата с Порното да се качат в стаята, за да се чукат. Не си спомням коя година беше това. Вторият и третият път бяха през август 1999 г. — вечерта, преди да се ожени, и вечерта на сватбата й.
Това се случи три години и половина, след като ходих до Полша. Междувременно бях завършил двугодишния курс на обучение в общинския колеж в Ню Джързи. Порното беше прекъснал на първата година. Бях му помогнал да фалира „звукозаписната компания“, за която Дейвид Локано му беше дал пари (казваше се „Криминални досиета“, което никак не ни помагаше да си намираме изпълнители), и после бяхме работили като асистенти в адвокатската кантора на Дейвид Локано, откъдето ни уволниха с единодушно гласуване на другите трима партньори в нея — с довода, че харчим прекалено много средства, за да забавляваме клиентите на кантората, без да правим нищо друго. Така си и беше.
Дейвид Локано продължаваше да твърди, че не иска Порното да влиза в мафията. Това най-вероятно дори беше така, защото всички бащи искат децата им да ги надминат или поне да бъдат различни от тях. Но за да ни предупреди какво представлява животът всъщност и като наказание, задето ни уволниха от кантората, той ни прати на работа в една диспечерска централа за боклукчийски камиони в Бруклин. А това очевидно беше много, много погрешен ход.
На първо място не беше кой знае какво наказание. Работата беше мръсна и скучна, но лесна. Оставаше ни много свободно време. И беше практически невъзможно да ни уволнят, защото всъщност ни плащаха именно заради връзката с Дейвид Локано.
Освен това някои от отрепките там, особено по-носталгично настроените, бяха интересни типове. Имаше двама големи мъже — Сали Нокърс и Джоуи Камаро, които се свиваха от страх пред бандитите със зализани прически два-три пъти в седмицата, когато последните идваха да прибират половината оборот. Някои от бандитите също бяха интересни.
Например Кърт Лими. Лими беше с десетина години по-голям от нас. Несъмнено изглеждаше добре и се обличаше добре, а не като бандит. Приличаше на чичо ви в Манхатън, който изкарва сума ти пари на фондовата борса и чука голям брой жени. В действителност го бяха пуснали под гаранция, след като го бяха хванали да мами със средствата за инсталация на клетките на някаква телекомуникационна компания, но дори това си беше доста напредничаво.
Порното веднага се залепи за Лими, защото той беше готин, циничен и спокоен, макар и не толкова умен, колкото него самия. Освен това беше преуспял. В същото време Лими — единственото изключение в мафиотска фамилия от най-нисшите рангове — очевидно се радваше, че синът на Дейвид Локано го боготвори.
Лими започна да води Порното със себе си на безкрайните си задачи в града, повечето от които приличаха на най-обикновено обикаляне по магазините. Знаех си, че не бива да пускам Порното да прекарва толкова време с Лими, най-малкото защото употребяваше голямо количество кокаин, когато беше с него, но вече редовно работех за Дейвид Локано и бях доволен, че Порното има с кого да се забавлява, докато ме няма.
По отношение на работата си за Дейвид Локано обаче не мога да ви кажа много. Просто не мога.
Ето какво мога да ви кажа: ако някой ден случайно се окаже, че съм убил десетина души — хора, за които сега не мога да говоря, защото прокурорът не знаеше за тях, така че не са включени в договора по Програмата за защита на свидетелите — това може да се е случило именно през тези години. Не казвам, че съм го направил. Казвам ако.
Нещо повече, ако съм убил тези хора — и пак подчертавам шибаното ако — те винаги са били доказани изроди. От ония типове, които щяха да ви накарат да държите цялото си семейство в банков трезор, ако подозирахте за съществуването им. Дейвид Локано си знаеше работата и ми предлагаше само такива.
И — последно — ако наистина се е случвало нещо подобно, винаги се е случвало изрядно. Без гилзи, останали на местопрестъплението, и без дупки в алибито. В повечето случаи без намерени трупове. Откажете се.
Както и да е.
Двамата с Порното все още бяхме в боклукчийската централа, поне по ведомост, когато той разбра, че Дениз ще се омъжва.