Така че сигурно е разбираемо защо Порното не беше в състояние да спре цирка, който си вървеше от хиляди години. Въпреки това на мен ми призляваше от него, а и влажността ме съсипваше. В някакъв момент отидох до бара и се върнах по заобиколния път, за да остана по-дълго време далеч от него.
И тогава видях Магдалина.
Не съм сигурен дали това ви влиза в работата, но ако наистина държите да ви разказвам за нея, ето.
Физически: имаше черна коса. Високо чело. Полегати очи. Беше дребна и фина. Освен в ханша, който беше с добре развита мускулатура от бягането. Преди да се запозная с нея, си падах по високи блондинки. Тя ги разбиваше от раз.
Бялата риза, с която свиреше на виолата, й беше прекалено голяма, така че я носеше с навити ръкави и разкопчана на шията. Ключиците й се виждаха. Когато свиреше, косата й беше прибрана с кадифена диадема, но няколко кичура винаги се измъкваха от нея и се извиваха над високото й чело. Когато я видях за пръв път, приличаха на антени на насекомо.
Тази вечер изглеждаше бледа, но когато почернееше от слънцето, кожата й ставаше кафява, все едно беше от Египет или от Марс. Ръбът на бикините й беше опънат от острите й кости, на един сантиметър пред корема й, така че можех да си пъхна ръката там. Имаше плътни устни. Готов съм да убия отново всички, които съм убивал, за да си върна тези устни.
Разбира се, нищо от изброеното не ви казва съществени детайли за нея. Дори не ви описва как изглеждаше.
Беше румънка. Беше родена там и беше емигрирала в САЩ на четиринайсет — достатъчно късно, за да запази следи от акцент. Беше католичка до мозъка на костите си. Ходеше на църква всяка неделя и горната й устна се изпотяваше, когато се молеше.
Може да ви се стори странно, че някоя жена — всъщност единствената — която съм обичал силно, е била толкова религиозна. Но аз обичах дори и това у Магдалина. В нейно присъствие беше трудно да се твърди, че в света все пак не съществува някаква магия, а освен това тя не вярваше в догмите. За нея фактът, че е католичка, а аз не, също беше Божия работа. Бог искал ние двамата да бъдем заедно и никога нямало да я накара да се влюби в някого, когото Той не обича.
Веднъж й признах, че когато си мисля за католицизма, си представям прашни икони, продажни папи и филма „Екзорсистът“. Но докато аз си представях ужасните дървени статуи на света Маргарет, тя си представяше самата света Маргарет — в шотландските поля, сред пеперудите. Това, което беше Магдалина за мен, беше за нея Светата Дева. Никога не съм я ревнувал от религията й. Бях благодарен, че съм с нея.
Между другото, понеже стана дума за сабинянките, любимото ми нещо беше да нося Магдалина. По онова време, когато живеехме в апартамента в Демарест и Порното никога не си беше вкъщи, го правех с часове. Носех я гола на ръце като спасител на плажа или пък я слагах да седне на свитата ми дясна ръка, обърната напред, и тя се държеше за врата ми. Понякога се подпирах с две ръце на стената, а тя сядаше върху тях с разтворени бедра, така че можех да я лижа от катеричката чак до шията.
Май все още не се изразявам достатъчно ясно.
И двамата го разбрахме в мига, в който се видяхме за пръв път. Колко депресиращо е това, а? Колко далеч е от всичко останало, което може да се случи на мен или на някой друг?
Когато я видях за пръв път, не можах да откъсна очи от нея и тя не можа да откъсне очи от мен. Разтревожих се, че може би просто съм застанал на мястото, към което естествено се насочва погледът й, когато свири, така че се отместих, и очите й ме последваха. Когато не свиреше и отпускаше виолата, устата й съвсем леко се отваряше.
Точно тогава Порното дойде при мен и каза:
— Ей, педеругата отива някъде сам.
— Кой? — попитах аз, без да отмествам поглед от Магдалина.
— Така нареченият „съпруг“ на Дениз.
„Педеруга“ беше една от очарователните думи, които Порното беше прихванал от общуването си с Кърт Лими. Отначало я използваше иронично, все едно се подиграваше на задръстените италианци, но думата му беше прилепнала. Като ръкавица, изцапана с лайна.
Поне не я използваше по отношение на истински хомосексуалисти.
— Ами добре — казах аз.
— Хайде да го проследим.
— Не, благодаря.
— Добре бе, гъз такъв — каза ми той. — Ще ида сам.
Няколко секунди по-късно казах „Мамка му“ и откъснах поглед от нея, за да го последвам.