Забелязах Порното, който беше тръгнал към задната страна на тентата, където сервираха храната, и поех след него.
Новият съпруг на Дениз стоеше сам в тъмното и пушеше джойнт. Беше рус, с коса на опашка и очила без рамки, и работеше в компютърната анимация, или нещо подобно, в Лос Анджелис. Мисля, че се казваше Стивън, макар че на кого му пука за това.
— Трева ли пуши този, да му го начукам?! — каза Порното.
Съпругът изглеждаше на около двайсет и шест години — с четири години по-голям от нас и с пет от Дениз.
— Ти ли си Адам? — попита той.
— Аз съм, мамка му — отговори Порното.
— Братовчедът от мафията?
— Какво?! — каза Порното.
— Сигурно съм се объркал. Какво работиш всъщност?
— Ти отваряш ли ми се, бе?! — извика Порното.
Онзи хвърли остатъка от джойнта и пъхна ръце в джобовете си. Бях силно впечатлен. Ако Порното беше сам, новият мъж на Дениз сигурно щеше да се справи с него. Но Порното не беше сам.
— Ще накарам Пиетро да ти напъха главата толкова дълбоко в гъза, че ще виждаш през устата си! — заяви Порното.
— Не, няма — казах аз и отпуснах ръка на рамото му. — Малко е пиян — обясних на мъжа.
— Да, виждам — отговори той.
Порното блъсна ръката ми.
— Да ви го начукам и на двамата.
Хванах го за ръката — толкова здраво, че да не може да блъсне моята.
— Няма проблеми — казах му аз. — Поздрави младоженеца.
— Яж лайна — отговори ми Порното и се обърна към него. — Внимавай как се държиш с нея.
Човекът беше достатъчно умен да не му отговори, така че хванах Порното и го завлякох обратно на сватбата.
Настаних го на масата ни и го накарах да глътне две таблетки ксанакс пред мен. Когато започнаха да действат, го оставих и се върнах да гледам секстета.
В девет часа вечерта те спряха да свирят и оставиха диджея да пуска музика, за да могат гостите да потанцуват. Музикантите се изправиха и се заеха да прибират инструментите и пюпитрите си.
Отидох до ръба на сцената. Магдалина се изчерви и отбягна погледа ми, докато се оправяше.
— Здравей — казах аз.
Тя замръзна. Останалите ни зяпнаха.
— Може ли да поговоря с теб? — попитах.
— Не е разрешено да разговаряме с гостите — обади се една от другите.
Беше жената, която свиреше на чело. Имаше обратна захапка.
— Тогава може ли да ти се обадя? — попитах аз Магдалина.
Тя поклати глава и каза:
— Съжалявам.
Тогава за пръв път чух акцента й.
— А може ли да ти дам моя номер? И ти да ми се обадиш?
Тя ме погледна. И каза:
— Да.
Малко по-късно стоях като зашеметен, когато към мен се приближи Кърт Лими.
— Забелязах, че сваляш обслужващия персонал — каза ми той.
— Не знаех, че си поканен на сватбата — отговорих аз.
— Дойдох да дам едно рамо на Порното. Не му е лесно.
— Да, знам. Цяла вечер съм с него.
Лими сви рамене.
— Бях малко зает. Чуках леля му в една химическа тоалетна.
— Шърл ли? — попитах го аз.
Той малко се притесни.
— Да — каза.
— Горката — отбелязах аз. — Дано да е била пияна.
Но всъщност изобщо не ми пукаше.
Любовта витаеше във въздуха.
Прекарах следващите три дни в Демарест, като биех боксовата круша и чаках Магдалина да ми се обади. Когато вместо това ми се обади Дейвид Локано и ми предложи да се срещнем в старата руска баня на Десета улица в Манхатън, се зарадвах на възможността поне да правя нещо.
По онова време Локано редовно използваше банята за срещи, защото смяташе, че ФБР не са в състояние да измислят микрофон, който да оцелее в сауна. Това ни се струваше твърде оптимистична теория — все пак беше преди единайсети септември и никой не знаеше колко точно некомпетентни са били във ФБР под ръководството на Луис Фрий — но всички угаждахме на Локано.
Освен това на мен сауната ми харесваше. Беше мръсна, но придаваше някакъв древноримски дух на срещите.
— Адам си е намерил самостоятелен апартамент в Манхатън — каза ми Локано, когато пристигнах.
Изглеждаше депресиран. Седеше приведен, по хавлия.
— Да — отговорих аз и седнах до него. — Разбрах.
— Щеше ли да ми кажеш?
— Предположих, че знаеш.
— Виждал ли си апартамента?
— Да, ходихме заедно на оглед.