Това го накара да направи болезнена гримаса.
— Защо не ми е казал?
— Не знам. Попитай го.
— Да бе, вярно. Ние почти не си говорим. Когато изобщо се видим.
— В момента е в такава фаза — казах аз.
И това беше самата истина. Порното прекарваше цялото си време с Кърт Лими. Но аз не се тревожех толкова. Имах си собствени проблеми, а освен това донякъде се ласкаех от факта, че Порното се бунтува срещу мен, както се бунтуваше и срещу баща си. Това доказваше, че съм му повлиял, както и той беше повлиял на мен.
Баща му обаче не мислеше така.
— За всичко е виновен онзи гъз Кърт Лими — каза той. — Иска да вкара Адам в бизнеса.
— Той няма да се навие — отговорих аз.
Локано кимна едва-едва. И двамата не вярвахме на това, което казах.
— Наистина държа това да не се случи — продължи той.
— И аз.
Той заговори по-тихо:
— Както знаеш, Адам ще трябва да убие някого, за да влезе в играта.
Помълчах малко. После попитах:
— Защо не му издействаш изключение от правилото?
— Не ме дразни — отговори Локано. — Знаеш, че няма изключения от правилото.
Да, знаех. Но въпреки това се стреснах, когато той го каза.
— Какво можем да направим? — попитах аз.
— Не бива да му позволяваме да го извърши.
— Съгласен съм, но как?
Локано извърна поглед от мен и прошепна нещо. Не можах да го чуя.
— Моля? — казах аз.
— Искам да убиеш Лими.
— Какво!!
— Ще ти платя петдесет хиляди.
— Няма да стане. Не съм очаквал да ме караш да правя това.
— Сто хиляди. Колкото кажеш.
— Няма да направя такова нещо.
— Не е само заради Адам. Лими е кофти човек.
— Лими е кофти човек?! На кого му пука?
— Той е хладнокръвен убиец.
— Как така?
— Застреля в лицето един руснак, продавач в магазин.
— За да го приемат в мафията?
— Има ли значение?
— Има огромно значение, по дяволите. Казваш ми, че Лими е застрелял някого преди колко… пет години? Много неприятно. Значи заслужава да умре и се надявам, че поне ще влезе в затвора. Но това не ми дава право да го убия. Нито пък на теб. Ако чак толкова ти пука, защо не кажеш на полицията?
— Знаеш, че не мога да го направя — отговори той.
— Е, аз пък не мога да убия някого само защото дава лош пример на Порното. Ти кого уби, за да влезеш в мафията?
Гласът на Локано се промени.
— Това не е твоя работа, да те вземат мътните!
— Няма значение — казах аз.
— Какво ти става? — възкликна той. После помълча малко и продължи: — Чух, че с Лими сте си поговорили на сватбата на Дениз.
— Да, разменихме си няколко обиди за трийсет секунди. Много неприятно копеле.
— А Адам го обожава, по дяволите — каза Локано. — Заради Лими ще го убият или ще го вкарат в затвора.
— Ами сигурно трябваше да помислиш за това преди двайсет години — отговорих аз.
Какво да ви кажа? Той беше бащата на най-добрия ми приятел. В някакъв момент започвате да си мислите, че е нещо като вашия собствен баща или поне такъв, какъвто би трябвало да бъде. Започвате да вярвате, че той ви харесва, можете да му имате доверие и дори да го обиждате.
Но така и не си мислите нещо от рода на: „Този човек е интелигентен убиец. Ако го ядосаш, ще се обърне срещу теб. Без да му мигне окото“.
Или поне не си го мислите, докато не е станало твърде късно.
Когато се прибрах в апартамента, на телефонния секретар имаше съобщение.
— Ало? Обажда се Магдалина.
Говореше шепнешком, все едно се боеше да не я чуят. После помълча малко и затвори. Нищо повече. Не беше оставила номер.
Направо се побърках. Пуснах го пет-шест пъти, после се обадих на Джуди Локано и накрая на Шърл, макар че ми беше малко неудобно заради историята с Лими. Шърл ми даде номера на сватбената агентка от Манхатън, която беше наела секстета.
Агентката вдигна мобилния си, докато шофираше, и ми обясни, че не дава телефоните на музикантите, „за да не ги притесняват“. После добави:
— Не се съмнявам, че ще си намерите чудесен оркестър, ако става дума за собствената ви сватба.
Уговорих се с нея да се срещнем в офиса й на следващия ден, за да направим ориентировъчна сметка. Тя започна да флиртува с мен и да ми иска разни неща, но аз дори не се постарах да разбера дали говори сериозно, а просто направих всичко, което искаше. Почти не забелязвах какво се случва.