Купонът беше в една стара кооперация в Бруклин Хайтс. Тя ме чакаше под навеса на отсрещната сграда, за да не стои на дъжда. Носеше си виолата в пластмасов калъф. Щом я видях, завих и паркирах до пожарния кран пред сградата. Тя изтича до колата, остави виолата на задната седалка и се качи отпред. Аз вече си бях свалил колана.
Целувахме се дълго. Не беше лесно, защото ужасно исках да я гледам, но освен това ужасно исках да я целувам.
Най-сетне тя отпусна глава на гърдите ми.
— Искам те, но не мога да правя секс с теб — каза ми тя.
— Няма проблеми.
— Девствена съм. Целувала съм се с няколко момчета, но нищо повече.
— Обичам те — отговорих аз. — Нищо друго няма значение.
Тя улови лицето ми между дланите си и ме погледна, за да провери дали говоря сериозно, а после започна да ме целува отново, хиляди пъти по-силно. Чух шум от цип. Хвана ръката ми и я притисна към слабините си, после дръпна настрани памучните си бикини.
Катеричката й беше изгаряща и мокра. Когато притисна бедрата си, пръстите ми хлътнаха в нея.
Между другото Порното я одобри. Магдалина беше абсолютно честна и никога не се съмняваше в себе си и макар че Порното вече не беше точно такъв, все още уважаваше това качество в другите хора и оценяваше колко рядко се среща. Веднъж, когато бяхме само двамата, той ми каза:
— Тя е идеална за теб. Точно както Дениз беше за мен.
Понякога тримата заедно пушехме трева. Магдалина твърдеше, че изобщо не я хваща, но после клепачите й натежаваха, тя започваше да ме целува по врата и да настоява да я занеса в спалнята. Порното казваше:
— Няма проблеми. Аз ще остана тук и ще погледам телевизия.
Но това беше по-късно, когато Порното отново се беше върнал да живее при мен.
Ето какво стана.
Една октомврийска вечер се прибрах и видях, че той седи в хола с оръжие в ръка. Държеше тумбест револвер 38-и калибър. Аз бях ходил да тичам, нещо, което започнахме да правим заедно с Магдалина, но точно този път тя или свиреше с квартета, или беше на лекции във вечерното училище, където следваше счетоводство.
Когато влязох, Порното не насочи револвера към мен. Но и не го остави.
— Какво става? — попитах го аз.
— Ти ли го уби? — попита ме той.
Изглеждаше адски отвратително. Беше блед и колкото и да е странно, едновременно кльощав и отпуснат.
— Кого? — попитах аз.
В главата ми се въртеше: По дяволите. Дейвид Локано е мъртъв.
— Кърт.
— Кърт Лими!
— Не познаваш друг, който се казва Кърт, нали?
— Откъде си сигурен, по дяволите? Не сме си говорили от няколко седмици.
— Ти ли го уби?
— Не. Не съм го убил. Дори не знаех, че е убит. Какво е станало?
— Някой го е застрелял в лицето на прага на апартамента му — отговори Порното.
Апартаментът на Лими беше в Трайбека.
— Явно му е отворил входната врата по домофона — продължи той.
— Какво казва полицията?
— Казват, че не е обир.
— Може да е бил вуйчо ти Роджър — казах аз.
Съпругът на Шърл.
— Това шега ли беше? — попита ме Порното.
— Май да. Извинявай.
За миг се почудих дали пък наистина не съм убил Кърт Лими и просто да съм забравил за това.
— А баща ти какво казва? — попитах.
— Казва, че не си говорил с него за това, така че, ако си бил ти, си го направил на своя глава.
— Супер — казах аз и си дръпнах един стол от масата. — Сега ще седна. Не стреляй.
Порното с бавно движение подхвърли револвера на холната масичка.
— Не бъди толкова тъп — каза уморено той. — Нямаше да стрелям по теб. Притеснявам се, че аз съм следващият в списъка.
— В чий списъка?
— Не знам. Точно това е въпросът.
— Аха — казах аз. — Съжалявам за Кърт.
— Това няма да ме откаже.
— От какво?
Той се извърна и каза:
— От това да вляза в мафията.
— Не знаех, че имаш такива намерения — отговорих аз.
— Естествено, че знаеш.
— Прав си, досещах се. Но това е ужасна идея и може би точно в момента не трябва да мислиш за нея.
— Няма какво да мисля. Просто ще го направя.
— Ще убиеш някого, за да впечатлиш една банда боклуци?
— Кърт щеше да иска да го направя.
— Кърт е мъртъв.
— Точно така. И аз ще се изплюя в лицето на онзи, който го е убил.