За съжаление Локано не беше толкова дискретен по отношение на мен. Федералните разполагаха с около осем часа записани телефонни разговори, в които ме наричаше „Поляка“. Например: „Не се тревожете за братята К. Поляка ще ги навести следващата седмица“. Както и да е, така Локано поне беше мотивиран да не ме осъдят.
Федералните ни казаха за записите на телефонните разговори от самото начало, за да ме подтикнат да свидетелствам срещу Локано. Освен това ни казаха, че вече разполагат с един мафиот в затвора, който ще свидетелства, че ме познава като професионален убиец, за когото се знае, че работи за Локано.
Но до последния момент не извадиха мистериозното си доказателство — ако Донован не бъркаше и те наистина разполагаха с такова.
А междувременно аз гниех в ареста.
Уенди Каминър, която според мен е гениална, казва, че консерваторите са бивши либерали, които са станали жертва на обир, а либералите са бивши консерватори, които са били арестувани. От друга страна, един професионален убиец на мафията не е най-страхотният защитник на тази теза — най-добре да ме пратите по дяволите и да забравите за мен — но все пак да изтъкна няколко неща.
Едното от тях е, че ако сте обвинени — само обвинени, нищо повече — в углавно престъпление, не можете да излезете под гаранция. Аз бях затворен във Федералния градски изправителен център за североизточния регион (ФГИЦСР), точно срещу Кметството в центъра на Манхатън, в продължение на осем месеца, преди делото ми изобщо да е започнало.
Другото е, че ако не изглеждате страховито и не сте известен професионален убиец като мен, в ареста ще ви се случат много по-неприятни неща, отколкото на мен. Например на мен никога не ми се е налагало да спя до тоалетната чиния — алуминиева, без капак, с постоянен купол от урина, лайна и повръщано, които само чакат да се плиснат по следващия арестант, който тръгне да я използва по предназначение. Никога не са ме карали да правя сапунки, нито което и да е от хилядите други фантастично изобретателни унижения, измислени от арестантите, за да демонстрират властта си над другите и да се борят със скуката. Дори надзирателите ми се подмазваха.
И не забравяйте: това дори не беше затвор. Това беше предварителен арест. Мястото, където държат хората, които са невинни до доказване на противното. Да ви изпратят на Райкърс Айланд (където щяха да изпратят мен, ако обвиненията не бяха повдигнати от федералните) на практика означава, че присъдата не ви мърда.
И ако си мислите, че точно вие никога няма да попаднете там, защото сте бели и правосъдието работи за вас, а не против вас, или защото никога не пушите трева, плащате си данъците и не оставяте никаква пролука за някой, който иска да ви направи нещо лошо, пак си помислете. Защото стават и грешки и тогава ще си имате работа със същия тип хора, които познавате от пътната полиция, но назначавани още по-безогледно.
А дори в Ню Йорк, независимо какви сте, шансовете да ви арестуват са около 150 пъти по-големи от шансовете да станете жертва на обир.
Освен това нека да ви кажа още нещо: в ареста е гадно.
Точно както си представяте, вътре е адски шумно. Смята се, че в кучкарниците е шумно, защото всички шумове над деветдесет и пет децибела са болезнени за кучетата, така че, когато едно куче започне да лае от болка, всички останали също започват и децибелите се покачват още повече. В ареста е същото. Винаги има някой откачен, който не спира да крещи, да не говорим за шибаните транзистори, но това е само част от проблема.
Големият проблем е, че арестантите не млъкват. Понякога говорят, за да се прекарат един друг. В ареста има толкова глупаци, че се чудите как не забравят да дишат, но дори те напредват нагоре по стълбицата. Защото имат добри шансове да попаднат на друг човек, който е още по-глупав от тях: някой, който е пострадал повече от напрежението или е употребил повече наркотици, или майка му е изпила повече алкохол, когато е била бременна с него, каквото и да е.
Но освен това арестантите просто си говорят заради самото говорене. В хаоса, който цари там, информацията е най-скъпата стока — независимо от качеството.
А най-ценното качество на неспирното плямпане е, че така на хората не им се налага да мислят. Не може да се обясни по друг начин. Хората в ареста предпочитат да водят разговор с някой, който е през четири килии от тях, отколкото да си затворят шибаната уста за две минути. Все едно онзи, който ръга с нож и/или изнасилва другия в съседната килия, или си остри саморъчно изработената спринцовка в стената, не вдига достатъчно шум. Можете да ги заплашите с убийство, но пак няма да млъкнат.