— Истинското семейство Брона са починали в концлагера — продължи Порното. — И твоите дядо и баба са взели паспортите им, за да се измъкнат от страната след края на войната. Но в Израел срещнали един руснак, който познавал и тях, и истинското семейство Брона. И един негов приятел се обадил на баща ми.
Чувах и разбирах някои от нещата, които ми говореше, макар че не исках. Имах чувството, че ще трябва да поразсъждавам върху тях и това сигурно няма да бъде приятно занимание.
Можех да го направя след една седмица например, ако все още бях жив.
Междувременно обаче исках от Порното единствено да млъкне и да ни помогне.
— И какво от това? — извиках аз.
— Просто ти казвам, за да не се заблуждаваш.
— Добре! — казах аз. — Прощавам ти! Прощавам и на баща ти! Прощавам и на дядо и баба, по дяволите! Изкарай ни от тук!
Порното помълча малко. После каза:
— Не знам, човече. Ти уби всичките ми хора.
— Това е хубаво! — отговорих аз. — И никой не знае! Хайде, помогни ми!
Той не отговори и аз добавих:
— Ако искаш да ти помогна да убиеш някой друг, ще го направя!
— Аха — каза той. — Като последния път? Не, благодаря. Мисля да взема това, което е сервирано. А това си ти. Буквално.
— Не съм виновен за Фермата! Знаеш го!
Започвах да се паникьосвам. Краката и ръцете ми горяха от умора. Покрай глезените ми се извиваха живи, хлъзгави неща. И изобщо не успявах да отлепя скоча от телата на Магдалина и брат й. Можех само да ги гледам в очите, изпълнени с ужас, и да усещам горещия им дъх върху лицето си.
— Няма значение, приятел — отговори Порното.
Човекът, когото бях застрелял на балкона над нас, умря и изпусна пистолета си във водата. Пистолетът падна на метър и половина от мен, но от това нямаше никаква полза. Когато чу плясъка, Порното няколко пъти стреля напосоки във водата.
— Сега трябва да изкарам шибаните трупове от тук — каза той, когато ехото от изстрелите утихна. — Знаеш ли, че се чудех дали да не донеса някакво месо, ако акулите са гладни? Май няма да има нужда.
Помислих си, че се кани да хвърли някой от труповете във водата, и се почудих дали това няма да е добре: акулите можеха да го сравнят с нас и да решат, че ние не сме храна.
После усетих нещо по лицето си и вкус на мед в устата си. Вдигнах поглед и в окото ми падна една голяма капка. Смъдеше. И беше топла.
— Поне извади Магдалина и брат й! — изкрещях на Порното. — Те не са ти направили нищо!
— Косвени жертви, приятел — каза ми той. — Извинявай.
Две секунди след това акулите атакуваха.
Имаха избор между мен и Рово, защото в мига, в който осъзнах какво става, покрих по-голямата част от тялото на Магдалина с моето.
Рово удряше много по-малко с лакти от мен. Повърхността на водата се надигна и се разцепи, когато го нападнаха.
Понякога хората казват, че акулите не правят нищо друго, освен да плуват и да убиват, но дори това е преувеличено. В действителност използват едни и същи мускули отстрани на тялото, за да правят и двете неща. Първо захапват нещо, а после започват да се мятат насам-натам, докато откъснат част от него. След това, ако преценят, че няма защо да бързат, акулите се оттеглят и изчакват жертвата да умре от загуба на кръв.
Акулите от аквариума в Кони Айланд бързаха, защото знаеха, че са прекалено много. В резервоара сякаш нарочно беше създаден някакъв отвратителен органичен ад, защото в него бяха наблъскани безброй акули, които в дивата природа щяха да навъртат стотици километри на ден и да стоят на разстояние една от друга. Тук обаче, ако следваха обичайната си тактика да отхапят нещо и да се отдръпнат, за да изчакат, просто нямаше да им остане нищо за по-нататък. Така че тези, които нападнаха Рово, го издърпаха от стената към средата на аквариума, като повлякоха Магдалина и мен с него.
Все едно бяхме в тоалетната чиния и някой беше пуснал водата. Когато потънахме, стиснах Магдалина между краката си, захапах скоча, с който бяха залепени ръцете й, и го откъснах със зъби. Два от долните ми зъби — левият кучешки и следващият — паднаха, но поне я освободих.
Но когато излязохме обратно на повърхността, тя се отблъсна от мен и заплува обратно към Рово, който се въртеше и се извиваше във всички посоки, крещеше и пръскаше кръв на светлината от тавана. Сграбчих скоча на краката на Магдалина и я издърпах обратно на тъмно — в мига, в който Порното отново откри огън.
Мисля, че точно куршумите убиха Рово. Адски се надявам да е така.