Тогава осъзнавам, че това няма да ме убие. Поне не веднага. След като съм вдигнал ръката си пред гръкляна, а тръбичките на стетоскопа ми са попаднали под жицата от двете страни на шията ми, психопатът не може да упражни толкова сила, че да прекъсне артериите, макар да е кръстосал телта зад врата ми. Може да прекъсне вените, които са по-близо до повърхността от артериите, но това само ще спира кръвта да не изтича от главата ми. Вече усещам нарастващата топлина и налягането. Но поне за известно време няма да изгубя съзнание.
Тогава обаче този тип опъва настрани краищата на жицата и я раздвижва, сякаш реже с трион — прекалено чевръсто, за да се възползвам, че не съм в примка — и телта се врязва в дланта и врата ми. Психопатът се е подготвил. Главата на стетоскопа издрънчава на пода.
Очевидно смъртта ще е бърза.
Забивам пета в крака му. Той обаче носи обувки с метални върхове. Естествено, че носи такива обувки — като всеки удушвач психопат. Значи очаква това. Металният връх на обувката поддава малко и той изръмжава от болка, но това не променя плановете му. Можете да минете с кола през такива обувки, без да премажете краката в тях.
Ето защо аз здраво блъскам назад, като се опитвам да избутам и двамата. Естествено, той очаква и това, така че стабилно се подпира на операционната маса с бедрата си.
Но все пак битката се води на мой терен. Забивам крак в педала, който освобождава спирачките на масата, и когато залитаме назад, това го изненадва.
Приземявам се върху него на пода. Чувам удовлетворително хриптене, когато му изкарвам въздуха. Но не изпуска жицата.
Така че протягам свободната си ръка назад и сграбчвам една шепа коса отляво на главата му — глупакът не се е подстригал. После се изправям до седнало положение, като го издърпвам нагоре през рамото си и същевременно го завъртам настрани.
Това работи само ако удушвачът е десняк или поне е кръстосал дясната си ръка над лявата. Но вече не са ми останали кой знае какви възможности.
Получава се: когато се премята над мен, жицата вече не е около шията ми.
Психопатът се удря в пода доста силно, останал без част от косата си, обърнат по гръб с главата към мен. При това положение вече не е много трудно да изпълня серия от редуващи се лакътни и саблени удари в лицето му — фрас-фрас-фрас — докато не изгуби съзнание и не започна да кърви от тила.
После несигурно се изправям на крака.
Не си избрал най-добрия ден да миеш пода, задник такъв.
В коридора с медицински материали между операционните зали използвам един телбод, за да затворя раната на дланта си. Болката е влудяваща, но поне ще мога да използвам ръката си. Превързвам врата си с бинт. Не мога да направя кой знае какво, без да се гледам, а най-близкото нещо до огледало, което намирам в коридора, е една метална табла за инструменти.
Докато си слагам нова престилка, погледът ми спира на етажерката, на която са подредени стоманени контейнери с хирургически инструменти за различните операции. На етикетите пише неща като „ТОРАКОСТОМИЯ“ и „БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ“.
Отварям кутията, на която пише „ТОМИЯ НА ГОЛЕМИ КОСТИ“. Избирам си един нож с вградена дръжка, който прилича на мачете, и срязвам отстрани крачола на панталоните си. След това го залепям за бедрото си с лейкопласт.
Когато се приближавам до умивалника, за да се измия от кръвта, там има един санитар, който се почесва под мишницата с малката като игла камера на лапароскопа — преди лекарите със скафандри, които трябва да предпазят пациента от инфекция, да пъхнат същия този лапароскоп в корема на същия този пациент.
Санитарят ми хвърля един поглед и побягва.
Минавам от операционна в операционна, докато намеря момичето с остеосаркомата. Така е най-бързо. Когато я намирам, тя вече е в безсъзнание и анестезиологът държи маската на лицето й.
Тя лежи гола на операционната маса. Санитарите се карат кой да й избръсне срамните косми, макар че това всъщност не е необходимо.
Когато ме вижда, операционната сестра опулва очи.
— Не носиш маска! Нито шапка! — изкрещява той.
— Няма значение — отговарям аз. — Къде е хирургът?
— Изчезвай от залата!
— Кажи ми кой ще прави операцията.
— Не ме карай да викам охраната!
Аз протягам ръка и го потупвам по престилката, като при това я замърсявам, и той изпищява. Ако операцията изобщо се проведе, току-що я отложих с половин час.