Флеминг им разказа, като пръсна листовете на пулта пред тях.
— …и това е съобщението от космоса.
Рейнхарт го изгледа с любопитство.
— Искаш да кажеш, сигналът?
— Казах „съобщението“. Точки и тирета — нали, Харви?
— Наистина звучеше така.
— Продължи през цялата нощ — рече Флеминг. — Сега източникът е под хоризонта, но тази вечер може да опитаме пак.
Джуди погледа Осборн, но не получи подкрепа.
— Ами откриването? — обади се нерешително тя.
— Да върви по дяволите! — Флеминг се извърна към нея. — Това е нещо изключително! Това е глас от милиарди мили разстояние!
— Глас ли? — Нейният собствен глас прозвуча слабо и неестествено.
— За да стигне до нас, са му били нужни двеста светлинни години. Министърът може да почака един ден, нали!
Рейнхарт явно се бе окопитил. Той развеселено погледна Флеминг:
— Освен ако не е някой изкуствен спътник!
— Не е спътник!
Рейнхарт се отправи към фантасмагорията на Джако.
— Джон, преди да те е обзело въодушевлението, да проверим цялата тая железария в орбита.
— Проверихме я.
Рейнхарт се обърна към Осборн.
— Да е изстрелян напоследък някой нов спътник?
— Не.
— Виж какво — рече Флеминг, — ако беше спътник, нямаше да стои цяла нощ неподвижно в центъра на съзвездието Андромеда.
— Сигурен ли си, че не е от мъглявината?
— Това проверихме отделно, нали, Харви?
Харви кимна, но Рейнхарт още не беше убеден.
— Всичко може да е, например отразена интерференция.
— Бъди сигурен, че мога да различа съобщение от сигнал — каза Флеминг, — отгоре на всичко в това съобщение има нещо, което никога не съм срещал. Между групите от точки и тирета има невероятно количество бързи ясни сигнали. Ще трябва да включим специално приемателно устройство, за да ги запишем.
Той натисна копчето на вътрешния телефон и извика Бриджър, после събра листовете и ги пъхна в ръката на Рейнхарт.
— Хвърли един поглед! Хората чакат това от години. Ако не и от векове!
— Смислено ли е? — произнесе Осборн с цвилещия си висок и безстрастен глас на държавен служител.
— Да!
— Можете ли да го дешифрирате?
— Боже мой! Да не си мислите, че Космосът е населен с бойскаути, които пращат съобщения по морза?
Влезе бледният и потръпващ Бриджър, но присъствието му сякаш успокои Флеминг. Бриджър потвърди казаното.
— Може да е от далечна сонда — предположи Осборн.
Флеминг не му обърна никакво внимание. Джуди се престраши:
— Или от друга планета?
— Да!
— Марс или някъде оттам?
Флеминг сви рамене.
— Вероятно е планета от някоя слънчева система в съзвездието Андромеда.
— Която ни праща сигнали?
Рейнхарт подаде листовете на Осборн.
— Това несъмнено е една смислена комбинация от точки и тирета.
— Защо тогава никой друг не я е уловил?
— Защото никой няма такава апаратура. Ако не ви бяхме направили тая страхотна електроника, сега нямаше да го имате.
Осборн седна на крайчеца на пулта за управление и смаяно погледна листовете.
— Ако някакво разумно създание се опитва да влезе във връзка с нас… Не, това е невъзможно.
— Напълно е възможно. — Рейнхарт сведе поглед към малките си нежни пръсти, като че ли това бе тема, която предпочиташе да не обсъжда. — Ако са други същества…
Флеминг го прекъсна:
— Не същества, а друг разум. Не е задължително да бъдат зелени човечета. Не е задължително да са от органична материя, просто разум.
Джуди потръпна, после се овладя.
— Защо ли треперя?
— И аз треперя по същата причина — рече Флеминг.
Осборн се съвзе от стъписването си.
— По същата причина ще потрепери всеки, ако източникът действително е от Космоса.
Накрая решиха да го чуят още веднъж през нощта. Съобщението не бе прекъсвало; само бе заглъхнало, тъй като земното въртене беше отклонило телескопа от източника. Вероятно то още продължаваше. Веднъж приел тази възможност, Рейнхарт утихна и се впусна в работа. Той, Флеминг и Бриджър разпръснаха листовете и започнаха да ги изучават.
— Знаете ли какво може да е? — каза Флеминг. — Двоична аритметика.
— Това пък какво е? — попита Джуди.
— Аритметична система, която се състои само от знаците едно и нула, докато десетичната, която използуваме ние, се състои от числата от едно до десет. Разбираш ли, единицата и нулата могат да съответствуват на точка и тире, тоест тирето ще означава единица, а пък точката — нула. Системата, която използуваме ние, е условна, докато двоичната е основна. Тя се базира на положителното и отрицателното, на да и не, на точка и тире… с една дума е универсална. Боже мой!
Той се обърна към нея с кръвясали очи и погледът му бе трескав от напрежение и възбуда: