И все пак, наистина желаеше Джейд! Мили боже! В това нямаше никакъв смисъл! Точно в този момент кихането на Джейд отекна шумно в далечината и Кейн веднага скочи от леглото. Набързо обу панталоните си, но не си направи труда да ги закопчава. Вече имаше извинение да влезе в стаята ѝ. Вероятно се нуждаеше от още едно одеяло, помисли си той. Нощта бе доста хладна. А имаше вероятност да е избухнал пожар, тъй като светлината, която се процеждаше под вратата показваше, че бе заспала без да загаси свещите.
Гледката, която се разкри пред очите му го завари напълно неподготвен. Джейд спеше легнала по корем. Разкошната ѝ коса се стелеше като наметало по гърба ѝ. Лицето ѝ бе обърнато към него. Очите ѝ бяха затворени, а равномерното ѝ дишане показваше, че е заспала дълбоко.
Неговата чаровница бе чисто гола! Бе свалила нощницата си и я бе оставила върху стола до леглото. Освен това бе изритала от леглото дори и завивките. В малката дама явно се криеше голяма чувственост и страст, след като предпочиташе да спи гола, като самия него.
Приличаше на позлатената статуя на богиня. Краката ѝ бяха дълги и добре оформени. Внезапно си представи тези копринено меки бедра увити около себе си и едва не изстена при тази мисъл. Когато стигна до леглото ѝ бе толкова възбуден, че изпитваше болка. Точно тогава забеляза тънкия, дълъг белег на гърба ѝ. Кейн веднага разбра какво го бе причинил, защото самият той имаше подобен отзад на бедрото си. Само едно нещо би могло да остави подобна назъбена следа след себе си. Твърдите и дебели ремъци на камшика!
Някой бе изпробвал бича си върху нея! Кейн бе едновременно изненадан и разгневен. Белегът бе стар — поне отпреди пет години, съдейки по избледнелите ръбове, което правеше тази жестокост още по-влудяваща. Та Джейд е била дете, когато са се отнесли така с нея!
Внезапно изпита силно желание да я събуди и да разбере името на негодника, който ѝ бе причинил това. Тя започна да стене в съня си. Безпокойството, с което се мяташе в леглото, му подсказа, че сънува кошмар. Кихна още веднъж, след което изхленчи болезнено.
С отчаяна въздишка той грабна нощницата и отново се обърна към ангела, на когото така неразумно бе обещал да бъде покровител. Опита се да види комичното в тази нерадостна ситуация. За първи път в живота си щеше да облече, а не да съблече нощницата на една жена.
Кейн точно се навеждаше към нея, когато с ъгъла на окото си забеляза проблясване на метал. Реагира инстинктивно и като замахна рязко с лявата си ръка, блокира атаката ѝ. Тя вече спускаше десницата си, когато ръката му се удари в китката ѝ. Камата прелетя през стаята и се приземи с оглушително дрънчене до камината.
Джейд имаше вид на разбесняла се фурия5. Бе застанала на колене, обърната с лице към него. Дишането ѝ бе учестено, а смръщеното ѝ изражение ясно показваше колко е ядосана.
— Да не си посмял повече да се промъкваш така — изкрещя тя. — Мили боже! Можех да те убия!
Кейн бе не по-малко разгневен:
— Да не си посмяла още веднъж да вдигнеш нож срещу мен! — изкрещя ѝ той. — Или Господ да ти е на помощ, жено, ще те убия.
Изобщо не изглеждаше притеснена от заплахата му. Маркизът реши, че просто не осъзнава в каква опасност е била самата тя, иначе със сигурност би се разкаяла поне за малко. Освен това бе забравила, че е гола, както майка я е родила.
Но не и той! Едрите ѝ, обли гърди бяха закрити само донякъде от дългите, тъмни къдрици. Зърната ѝ бяха розови и твърди. В гнева си дишаше тежко, а крехкият ѝ гръден кош се движеше в ритъм, който Кейн намираше за хипнотизиращ.
Почувства се като мерзавец за това, че обръща внимание на всичко това, докато тя отново не го провокира.
— Ти няма да ме убиеш — уведоми го тя. — Вече обсъдихме това, не помниш ли?
Искрено озадачен, той се бе вторачил в нея.
— Не се страхуваш от мен, така ли?
Тя поклати глава. Дългата ѝ коса грациозно се раздвижи по рамената ѝ.
— Защо да се страхувам от вас? — попита. — Вие сте мой закрилник, сър, нали?
Раздразнението, което личеше в тона ѝ бе последната капка, която преля чашата. Кейн сграбчи ръцете ѝ и грубо я притисна към леглото. Последва я, като разтвори бедрата ѝ с коляното си и се намести между тях, за да не ѝ даде възможност да го удари с крак и да го нарани. Не би ѝ позволил да го превърне в евнух при първата отдала ѝ се възможност.
5
Фурия или Фурии (гр. мит.) — духове на отмъщението, които изпълняват произнесените проклятия. — Б.пр.