Изражението му не издаваше какво мисли.
— Ако се случи още веднъж, обещавам да стоя далеч от вас — нападна го тя. — Моля да ме извините, ако се държа нелогично, Кейн. Разбирате ли, досега не ми се бе случвало да ме преследват или да стрелят по мен, или… знаете ли, не се чувствам много добре в момента. Да, определено ми е лошо.
Отне му малко време, за да разбере, че бе сменила темата.
— Главата ли ви боли, скъпа? Трябваше да помоля Кристина да се погрижи за тази цицина.
Младата жена кимна.
— Боли ме и главата, и стомахът, а също и тук отстрани — уведоми го тя и се отправи към входа на къщата.
Джейд изпитваше облекчение, че малките ѝ болежки бяха отклонили вниманието му. Огледа се наоколо и за първи път забеляза колко е красив пейзажът. Когато завиха зад ъгъла, тя рязко спря.
Алеята изглеждаше така все едно нямаше край. От двете ѝ страни се извисяваха множество дървета, от които, по преценка на Джейд, болшинството бяха поне стогодишни. Високо над покритата с чакъл алея, надвисналите им, преплетени клони образуваха очарователен балдахин.
Къщата бе триетажна и бе построена от червени тухли. Редицата от бели колони пред нея ѝ придаваха величествен вид. На всеки един от високите, продълговати прозорци се виждаха бели драпирани завеси, закрепени към стената с еднакви черни ленти. Входната врата също беше боядисана в черно и дори от мястото, където се намираха, бе очевидно вниманието, с което е бил избран всеки един детайл.
— Не сте ми споменали, че сте толкова богат — обяви тя. Раздразнението от този факт си личеше в гласа ѝ.
— Не се лишавам от удобства — отговори той леко пренебрежително.
— Удобства? Тази къща може да си съперничи с Карлтън Хауз7.
Внезапно се почувства не на място като риба на сухо. Бутна ръката му от раменете си и продължи:
— Не харесвам богати мъже.
— Много лошо — отвърна той, смеейки се.
— И защо да е много лошо?
Кейн се опитваше да я накара да продължи напред. Беше се спряла в подножието на стълбите и се взираше в къщата като че ли тя представляваше някаква заплаха за нея. Можеше да види страха в очите ѝ.
— Всичко ще е наред, Джейд — каза. — Не се страхувайте.
Тя реагира на думите му все едно току-що бе обидил семейството ѝ.
— Не се страхувам — каза му високомерно и го изгледа свирепо.
Скастри го инстинктивно — как смее да я обвини в такъв грях, но бързо осъзна грешката си. По дяволите! Предполагаше, че се страхува. А сега Кейн отново я гледаше с онова неразгадаемо изражение върху лицето.
Никога не би допуснала тази грешка, ако не се намираше в такова окаяно състояние. Господи, болеше я!
— Обиждате себе си, като казвате, че се страхувам — обясни му тя.
— Аз какво?
— Кейн, ако още ме е страх, това би означавало, че ви нямам никакво доверие, нали? — Неочакваната ѝ усмивка отвлече вниманието му. — А и що се отнася до това — добави тя, — преброих единадесет въоръжени мъже. Предполагам, че работят за вас, след като все още не са се опитали да ни застрелят. Всъщност, фактът, че вече сте взели мерки за сигурността ни, е достатъчен да ме успокои.
Усмивката ѝ стана още по-широка, защото предположи, че отново я мисли за побъркана. След това се спъна. Този път не бе трик, за да отвлече вниманието му. Наистина се препъна и щеше да падне на земята, ако Кейн не я бе хванал.
— Краката не ме държат — обясни тя припряно. — Не съм свикнала да яздя толкова дълго време. Кейн, махнете ръката си от кръста ми. Причинявате ми болка.
— Кое ли не ви причинява болка, скъпа? — попита я той с тон, изпълнен със смях. И все пак от очите му струеше нежност.
Тя се опита да се престори, че е възмутена.
— Не забравяйте, че съм жена все пак. Самият вие казахте, че жените са слаби. Затова ли сега изглеждате толкова самодоволен сега, сър? Защото потвърдих възмутителното ви мнение?
— Когато ме погледнете така, явно забравям колко ме обърквате. Имате най-красивите очи, скъпа. Мисля, че вече знам как би изглеждал зеленият огън.
Бавното му секси намигване ѝ подсказа, че се опитва да я обърка. Закачаше се с нея. Когато се наведе да целуне върха на главата ѝ, тя едвам се сдържа да не изпусне една доволна въздишка и забрави за всичките си болки.
Тогава входната врата се отвори и привлече вниманието на Кейн. Той я смушка лекичко и тя се обърна точно когато на входа се появи висок, възрастен мъж.
Изглеждаше досущ като страховита готическа фигура. Джейд предположи, че това е икономът на къщата. Беше облечен целият в черно, с изключение на бялото шалче, разбира се, и строгите му маниери напълно съответстваха на официалното му облекло. Слугата изглеждаше все едно е бил топнат в леген за колосване, а след това оставен да изсъхне.
7
Carlton House — Резиденция на Принц Регента от 1783 г. в продължение на няколко десетилетия. Внушителна и необичайна за времето си постройка, в която се влизало през портал, състоящ се от шест колони в Коринтнски стил и водещ към фоайе с чакални от двете му страни. Фоайето водело към преддверие, украсено с каменни колони в Йонийски стил от имитация на жълт мрамор. От двете страни на това помещение се намирали величествено стълбище отдясно и вътрешен двор отляво. Следвала главната чакалня, откъдето посетителите били отвеждани или към личните покои на принца на Уелс, или към официалните приемни зали: тронната зала, салона, музикалната стая и трапезарията. — Б.пр.