Херцог Уилямшър изведнъж излезе от вцепенението си и я сграбчи за ръце:
— Бог да те благослови, дете, толкова се радвам да те видя отново. Ти удържа на думата си, но и аз никога не съм се съмнявал — добави, като усети, че казва повече отколкото трябва и се насили да се упокои. — Ела, Гуинет, Джейд ни покани да се качим горе.
— Познаваш ли тази жена, Хенри?
— О, май се издадох? — обърна се Хенри към Джейд.
Младата жена поклати глава.
— Аз вече казах на Кейн, че ви посетих.
Хенри кимна и се обърна към съпругата си.
— Запознах се с младата дама по-рано тази сутрин.
— Къде? — попита Гуинет и отказа да се качи по стълбите, когато съпругът ѝ я побутна. — Ще ми обясниш сега, Хенри!
— Тя дойде да ме види в кабинета ми — започна херцогът. — Ти още спеше. Хайде да вървим, скъпа. Ще разбереш, когато…
— Хенри, тя има червена коса?!
— Да, мила — съгласи се съпругът ѝ, докато я водеше нагоре.
Изведнъж Гуинет се засмя:
— И зелени очи, Хенри — повиши глас, за да я чуе. — Веднага забелязах, че има зелени очи.
— Колко си проницателна, Гуинет!
Джейд ги изпрати с поглед, докато стигнаха коридора на горния етаж и се обърна към иконома:
— Е, каквото ще става, ще става, нали, Стърнс?
— За мен това е най-точната оценка на ситуацията, милейди — съгласи се икономът. — Но забелязахте ли каква благословена тишина идва от салона?
— Да, най-вероятно вече са се избили.
Икономът поклати глава:
— Моят господар няма да убие брат ви. Вярвам, че трябва да донеса гарафата с бренди за двамата джентълмени. Предполагам, че вече са доста ожаднели.
— Не са жадни, Стърнс! — изстена Джейд — Мъртви са. И двамата са мъртви.
— Е, милейди, поне един от нас винаги трябва да вярва в доброто.
— Това е доброто? — измърмори младата жена. — О, върви да им донесеш брендито, а аз ще пазя вратата.
— Вярвам, че ще спазите думата си — обяви той.
Вече не ѝ се влизаше вътре. Беше бясна и на двамата, и изпитваше такова унижение, че херцогът и херцогинята станаха свидетели на цялата разправия, че ѝ се искаше да заплаче.
А и защо, всъщност, да я вълнува какво си мислят родителите на Кейн за нея? Тя си тръгваше и толкова. Би се качила да опакова багажа си веднага, но не искаше да налети отново на херцогинята.
Когато Стърнс се върна с кристалната гарафа и две чаши Джейд му отвори вратата. И двамата се заковаха на входа при вида на разрушенията. Великолепната стая беше напълно опустошена. Не бе останала и една отделна мебел незасегната.
Стърнс пръв съзря двамата млади мъже. Първоначалната му изненада също така изчезна много по-бързо. Той изпъна рамене и се отправи към стената в другия край на салона, където Кейн и Нейтън седяха един до друг на пода, облегнали гърбове на стената. Джейд се запрепъва след иконома и ахна, когато видя двамата побойници. Никой от тях не изглеждаше като победител. Челото на Кейн беше разцепено точно над дясната му вежда и кръвта се процеждаше надолу по лицето му, но това като че ли не му правеше впечатление. Та той се беше ухилил като банши8, за бога.
Нейтън изглеждаше също толкова зле. Устата му беше сцепена и придържаше кърпичка към раната, но, мътните да го вземат, той също се хилеше. Лявото му око вече беше започнало да се подува.
Джейд беше толкова щастлива, че никой от двамата не е на прага на смъртта, че започна да трепери, но в следващия миг това облекчение се превърна в неподправен гняв. Беше вбесена.
— Джентълмени, разрешихте ли спора си? — поинтересува се Стърнс.
— Да — отговори Кейн и заби юмрук в челюстта на Нейтън — Нали така, Нейтън?
Нейтън от своя страна също го удари преди да отговори.
— Да! — Гласът му звучеше дразнещо жизнерадостен.
— Вие, дечица, трябва да се приберете в стаите си — каза рязко тя с треперещ глас.
Двамата я погледнаха, след което се спогледаха. Очевидно мислеха, че оскърбителните ѝ думи бяха изключително забавни, защото избухнаха в смях.
— Брат ти удря като бебе — каза маркизът, когато спря да се смее.
— Да бе! — не се съгласи другият. — Стърнс, подай ми брендито.
Икономът клекна на едно коляно и подаде на всеки от тях по чаша. После ги напълни догоре с първокачествен алкохол.
— Стърнс, да не би да искаш да ги напиеш?
— Би помогнало много, милейди — отбеляза сухо той.
Икономът се изправи, поклони се и след това огледа щетите:
— Лейди Джейд, мисля, че бях прав. Канапето се е ударило в стената.
8
банши — (на английски: banshee, от старо-ирландското bean sídhe — „вълшебна жена“) е жена призрак в ирландската и шотландската митология. — Б.пр.