Не че Морган харесваше пантерата, но това не го спря да ухажва господарката й — поне докато не се бе намесила в живота на брат му по начин, който никога нямаше да й простят или забравят. И след като Каси се превърна в център на гнева им, той й даде да разбере, че винаги се е интересувал единствено от ранчото на баща й.
Каси не бе сигурна дали думите му бяха искрени, или ги бе изрекъл в пристъп на гняв, но въпреки това й причиниха болка. Тя и без това нямаше голямо самочувствие, що се отнасяше до мъжете. А Морган Маккъли съвсем го бе стъпкал. Най-тъжното бе, че тя наистина го харесваше и за няколко кратки седмици в сърцето й бе избуяла надежда. Ала сега… не бе останало нищо, дори и мимолетното удоволствие да е близо до него. Изпитваше единствено съжаление и доста силно раздразнение.
Небрежната му забележка я накара да застане нащрек, защото от опит знаеше, че не е толкова нехайна.
— Защо смяташ така? — предпазливо попита девойката.
— Мислех, че ще си твърде заета да си стягаш багажа.
Трябваше да знае, че не би могла да се срещне с някой от семейство Катлин или Маккъли, без да й се напомни за настоящето й затруднение. Именно Маккъли й бяха поставили срок, в който да напусне ранчото, ако не иска да го види сринато до земята.
— Е, сгрешил си — с напрегнат тон отвърна тя и направи още един опит да мине покрай него. Той отново застана пред нея и това я принуди гневно да добави: — Ти наистина ставаш противен, Морган. Остави ме да мина.
— Първо ще ми кажеш кой е онзи непознат, дето тази сутрин се е насочил към ранчото на баща ти.
Каси вътрешно изстена. Не бе имала време да измисли приемлива причина за посещението на Ейнджъл, ай трябваше доста, защото не умееше да лъже и извърта. Освен ако предварително не се бе упражнявала доста дълго, за да звучи убедително, всеки щеше да познае, че не казва истината.
Въпреки това реши да опита.
— Нищо особено, просто минавал оттук и си търси работа.
— Тогава трябваше да го насочиш към нас — заяви Морган. — До края на седмицата едва ли ще имаш работа за когото и да било.
Каси се смръзна при това второ напомняне, че трябва колкото се може по-скоро да си тръгне оттук. Надяваше се, че заплахите да изгорят до основи ранчото на баща й, са само плод на мимолетен гняв, а не реална опасност. Та нали се бе сприятелила с тези хора, дори един от тях я бе ухажвал. Но всичко това беше преди да се намеси в живота им.
Подмина въпроса за Ейнджъл, тъй като Морган сам й бе дал възможност да смени посоката на разговора.
— Трябва да говоря с баща ти, Морган. Кажи му, че утре ще намина…
— Той няма да желае да те види. Истината е, че Клейтън съвсем го вбеси и искаш ли да узнаеш защо, мис Стюарт?
Тя поклати глава, сепната от резкия му тон. Наистина не искаше да знае, защото каквато и да бе причината, отново щяха да обвинят нея независимо дали бе виновна, или не.
Но Морган бе решил да й каже и продължи с унищожителен тон:
— Откакто се върна от Остин, онзи глупак, моят брат, не е на себе си. Напоследък не похваща никаква работа. А сега приказва за някакви си „права“, които се отнасяли и до „съпругата“ му. Дори се осмели да заяви, че възнамерява да отиде и да прибере момичето на Катлин, тъй като все още не били официално разведени. Разбира се, татко на бърза ръка го отказа от намерението му.
Каси не можа да повярва на ушите си.
— Да не би да искаш да кажеш, че той иска да остане женен за Джени?
Лицето на Морган пламна от възмущение.
— По дяволите, разбира се, че не! — изръмжа той. — Клейтън просто е бил веднъж с нея и то благодарение на теб, и сега му се иска да опита отново.
Сега бе ред на Каси да се изчерви, тъй като приказките на Морган звучаха неприлично за нейните невинни уши. Младежът осъзнаваше, че бе пристъпил границата на благоприличието, но не го бе грижа. Той й беше бесен за това, което бе направила и по този начин сама бе сложила край на надеждите му да се ожени за нея. Беше бесен и на себе си, защото нямаше смелост да се опълчи на баща си и да отстоява намеренията си. Истината беше, че той все още я желаеше.
Морган не й обърна особено внимание, когато за пръв път дойде на гости на баща си. Тогава Каси бе на осемнадесет години и не представляваше нищо особено, просто беше хубаво момиче, а Коули бе пълен с такива момичета. Срещаха се дори истински красавици. Освен това бе твърде слаба за вкуса на Морган. Тя не събуждаше никаква страст или поне такава бе първата му мисъл.