Но около мис Касандра Стюарт имаше нещо дяволски странно, нещо, което я правеше все по-интересна и привлекателна всеки път, когато я видеше. Като че ли порастваше пред очите му, поне външният й вид се променяше. Въпреки че бе дребничка и слаба, у нея нямаше нищо детско. И колкото повече я гледаше човек, толкова по-хубава започваше да му се струва.
По време на посещението й миналата година Морган се бе уловил, че доста често мисли за нея. През цялото лято бе раздразнен и лесно избухваше и когато тя си замина, разбра, че я желае. Миналата зима Каси не дойде и интересите му се пренасочиха другаде — нищо сериозно — но той зарови дълбоко в сърцето си чувствата си към Касандра Стюарт и реши да я забрави… докато тя не се появи отново.
Странно, но когато я видя отново, тя му се стори съвсем обикновена. Реши, че сигурно трябва да е бил луд предишната година, за да й позволи да нахлуе в мислите му и дори да обсеби сексуалните му фантазии. Но този път чувствата му се преобърнаха за много по-кратко време. Още в края на първия месец от пристигането й, Морган отново я желаеше и намеренията му бяха толкова сериозни, че той помоли баща си за разрешение да я ухажва.
Одобрението и благословията на Ар Джей бяха най-важни за синовете му. Разрешението на Чарлз Стюарт бе на второ място, а от мнението и желанието на Каси никой не се интересуваше. Мъжете от семейство Маккъли бяха изключително самоуверени и смятаха, че някои неща са им гарантирани по рождение.
Това, което накара Ар Джей да излезе извън кожата си от гняв и да го настрои против Каси, бе, че по някакъв начин тя бе успяла да убеди най-младия му син да прекъсне семейната традиция и да се ожени без неговото съгласие. А фактът, че се бе оженил за момичето на неговия враг, само бе сипал сол в раната. Но и раната на Морган бе отворена и кървеше, защото той все още желаеше Каси, но знаеше, че сега тя никога няма да бъде негова.
Не обвиняваше баща си, който бе твърде непреклонен и старомоден, за да се промени. Не обвиняваше и враждата между семействата, въпреки че не знаеше причината за нея и която съществуваше откакто се помнеше. Той обвиняваше Каси, че си бе навряла носа там, където не беше нейна работа. Ако се бе оженил за нея, щеше доста бързо да я излекува от този навик да се меси в хорските работи. А сега никога нямаше да има този шанс.
Но тя никога не узна какво изпитваше към нея. Защото той не се издаде нито с поглед, нито с някакво действие. А в края на седмицата тя щеше да си замине и той ще се опита да я забрави. Но когато я гледаше сега, разбра, че няма да му е толкова лесно.
Каси не забеляза, че погледът на Морган жадно обхожда миниатюрните и форми. Неочакваното му съобщение, че брат му иска да си върне годеницата, я завари неподготвена. Самата идея бе толкова смайваща и в същото време толкова облекчаваща съвестта й, че тя се вкопчи с цялото си сърце за нея. Това означаваше, че инстинктите й не я бяха подвели напълно. Както и че в крайна сметка планът й да събере двете враждуващи семейства може да сработи. Разбира се, тя вече няма да е тук, за да види резултата от своите усилия.
— Какво смяташ да правиш с това, Каси?
Тя го погледна и видя, че се взира в пушката в ръката й. Беше толкова изненадан, че дори забрави да я нарече мис Стюарт. Но тя го срещаше за пръв път, откакто бе започнала да ходи въоръжена.
— Аз имах някои неприятности… всъщност… няма значение какво смятам да правя с нея — завърши тя и вирна брадичка.
Каси бе ядосана на себе си, че все още таи в сърцето си надежда да сдобри двете враждуващи семейства, но реши, че Морган едва ли ще се разстрои, ако научи, че наемните работници на Катлин са я заплашили. По-скоро щеше да ги поздрави за постъпката им, така че реши да не му казва нищо.
Но бръчката между очите на Морган се задълбочи и той настойчиво я изгледа.
— Какви неприятности?
Каси не му отговори, а се опита отново да мине покрай него. Този път той не помръдна, а вместо това я сграбчи за ръката.
— Отговори ми! — настоя младежът.
Ако не го познаваше по-добре, щеше да реши, че в погледа му се чете загриженост за нея. Но това бе немислимо, след като членовете на семейството му се канеха в края на седмицата да опожарят ранчото „Двойно С“. Може би просто бе ядосан, че се е уплашила повече от семейство Катлин, отколкото от семейство Маккъли.
В крайна сметка не бе длъжна да му отговаря.
— Нямаш никакво право да ме разпитваш, Морган Маккъли — упорито заяви младото момиче и се изви, за да освободи ръката си. — А сега ме пусни…
Думите й заседнаха в гърлото, защото като се извъртя към улицата, зърна с крайчеца на окото си проблясъка на нещо жълто. Обърна глава и видя, че Ейнджъл се бе приближил. Сега се облягаше на един от дървените стълбове пред седларския магазин.