Когато я настигна, тя почти бе излязла от града, а той бе останал без дъх. Първите му думи, когато се намери на седалката до нея, бяха:
— Лейди, това се нарича конекрадство!
Тя смаяно отвори уста, а очите и се разшириха. Обърна се и видя двата коня, завързани за кабриолета.
— О, Боже, съвсем забравих… дори не съм забелязала… наистина нямах никакво намерение да…
Млъкна изведнъж и стисна устни. Когато се извърна към него, лицето й бе придобило съвсем друго изражение.
— Само не започвайте… — Ейнджъл се опита да я предупреди да запази обвиненията за себе си, но тя вече бе набрала скорост.
— Какво, по дяволите, се опитахте да направите преди малко? Не можете ли да се разберете с някого, без да засягате гордостта му?
— Предполагам, че не.
Каси не очакваше подобен отговор, нито пък, че той ще се облегне назад и ще скръсти ръце пред гърдите си, сякаш я предизвикваше да продължи с порицанията си. Поведението му уталожи яда й и тя извърна глава към пътя.
— В такъв случай сигурно навсякъде оставяте трупове след себе си — презрително промърмори девойката.
— И това се е случвало.
Нямаше какво да отвърне на това заявление. Със същия успех можеха да си говорят за времето — гласът му бе равнодушен, а лицето му оставаше напълно безизразно. Каси със сигурност не знаеше как да се разбере с мъж като него, а и повече не й се искаше да опитва.
Той трябваше да си отиде, още днес — не, тази минута! Тя спря двуколката, решена да му го заяви без заобикалки. Той се бе навел напред и при рязкото дръпване на поводите се оказа на сантиметри от нея, когато Каси се обърна към него. Толкова бе близо, че тя трябваше да се отдръпне леко, за да види лицето му. Черните му като въглен очи сега не бяха толкова плашещи, а по-скоро любопитни, но си оставаха някак си странно хипнотизиращи.
— Защо спряхте?
Защо е спряла? Нямаше никаква представа… а, спомни си. Каси уплашено ахна и се отдръпна в другия край на седалката, за да бъде колкото се може по-далеч от него. Не бе сигурна какво се бе случило току-що и защо всички мисли излетяха от главата й. Нито пък разбираше защо се чувстваше толкова странно и не й достигаше въздух, сякаш бе изплашена до смърт. Но тя не бе изплашена, а в този миг Ейнджъл не изглеждаше никак опасен, тъкмо обратното — стори й се, че в очите му проблеснаха весели пламъчета.
Каси с усилие отклони поглед, опитвайки се да се съвземе и да си спомни какво се канеше да каже. Мислите й се избистриха веднага, след като се изтръгна от магията на погледа му. Трябваше да продължи да гледа напред, за да бъде сигурна, че ще му каже това, което бе решила.
— Никак не ми хареса това, което се случи в града. Аз можех да се справя с Морган. Но не и с двамата. Дори се опитах да отклоня вниманието му, за да попреча да го въвлечете в престрелка.
— Не бих го направил — студено възрази Ейнджъл. — Не си търся повод за стрелба, защото не го смятам за честно. Мога да се разбера с хората и без да вадя револвера си. Повечето от тях си затварят устата и се оттеглят.
— Маккъли не са като повечето хора, а Морган е именно от тази проклета фамилия. Всички са луди глави и лесно избухват. В такива случаи се нахвърлят на противника си като бик на червено. Морган можеше да не забележи, че не възнамерявате да вадите револвера си и тогава щяхте да бъдете принуден да стреляте пръв, за да го спрете. Или пък щяхте да свършите в прахта с променена физиономия. Но, слава Богу, всичко мина и замина и никой не бе убит.
— Точно така…
— Още не съм свършила — рязко го прекъсна Каси, продължавайки да гледа напред, но усещайки, че очите му са вперени в нея. — Аз бях толкова разстроена от това, което можеше да се случи в града, че си тръгнах, без да довърша работата си, всъщност последната в този омразен град, и смятам, че трябва да ви кажа за какво се отнася. Ще изпратя телеграма на Левис Пикънс, за да го информирам, че проблемите ми са решени и повече не ми е необходима помощта му — нито вашата. Възнамерявам още сега да се върна в града.
— Както желаете — бе всичко, което той каза.
Каси си отдъхна с облекчение. Очакваше, че ще й възрази и ще трябва да го лъже през зъби, за да го убеди, че вече няма неприятности и не се нуждае от помощта му. Това щеше да бъде доста трудно, особено след като той бе станал свидетел на разправията й с Морган. Може би в крайна сметка и той се радваше да се измъкне от тази каша. Още повече, че тази сутрин никак не изглеждаше доволен, че тъкмо тя и решаването на проблемите й са се оказали услугата, която трябва да направи, за да плати дълга си към Левис Пикънс.
Каси се обърна към него с плаха усмивка, която мигновено се стопи, когато видя намръщеното му изражение. Дали бе разбрала погрешно отговора му? Може би в крайна сметка ще се наложи да измисли някоя и друга лъжа.