— Аз наистина вече нямам същия проблем, заради който преди шест седмици помолих за помощ. Ако не бях толкова объркана от пристигането ви тази сутрин, щях да ви го кажа. Измина доста време, страстите тук се поохладиха и нещата се уталожиха. Останаха някои недоразумения, но те са толкова незначителни, че дори не си струва да ги споменавам.
Той се облегна назад и лениво я изгледа.
— Сега вече събудихте любопитството ми, така че защо не ми разкажете накратко за тази история?
Никак не й се искаше да го прави, защото случайно можеше да изтърве нещо, което да го наведе на мисълта, че все още се нуждае от помощта му.
— Просто тук има няколко души, които са ми ядосани.
— Колко са на брой?
— Две отделни семейства — предпазливо отвърна девойката.
— Колко са на брой?
Упорството му я подразни. Тя присви очи и изрече нетърпеливо:
— Никога не съм си давала труд да ги преброя.
— Толкова ли са много?
Дали в тона му прозвучаха развеселени нотки? Не бе сигурна, но самата тя не виждаше нищо смешно в цялата ситуация. Обаче нямаше да навреди, ако той възприеме нещата не толкова сериозно, каквито бяха в действителност.
— Нищо сериозно — махна презрително с ръка Каси. — Причината, поради която все още бих приела с радост помощта на мистър Пикънс е следната: бих искала нещата отново да станат каквито бяха преди… преди да предизвиквам гнева на съседите си. Надявах се, че ще мога да остана тук до пролетта, както възнамерявах. Но сега ще остана докато татко се върне, а това не е проблем.
Той не каза нищо, само продължи да се взира в нея, сякаш я чакаше да продължи… сякаш се досещаше, че има нещо повече от това, което му каза. Е, толкова по-зле. Тя вече бе казала всичко, което имаше да му казва.
— Беше много мило от ваша страна, че ми предложихте помощта си, но вече не се нуждая от нея. Не съм в… опасност — всъщност никога не съм била, а телеграмата, която ще изпратя на мистър Пикънс, ще ви освободи от всякакви задължения спрямо мен.
— Така ли мислите?
— Разбира се. Може би той дори ще реши, че дългът ви е платен, въпреки че не се е наложило да правите нищо. В крайна сметка нали дойдохте. Имахте желание да ми помогнете и дори дяволски настоявахте, ако смея да добавя — промърмори младото момиче. — Направихте това, за което той ви е помолил, така че няма какво повече…
— Той няма да реши така, нито пък аз — сухо я прекъсна Ейнджъл. — Но след като вече нямате никакъв проблем, ще имате ли нещо против да поостана още няколко дни и да задам някои въпроси?
Каси настръхна.
— И защо ще го правите? — остро попита тя.
— Защото не умеете да лъжете, лейди.
Каси се втренчи в него и по презрителния поглед в очите му разбра, че той не бе повярвал на нито една нейна дума. Въздъхна дълбоко и тъжно рече:
— Знам. Но повечето не го забелязват.
— Може би, защото имате такова сладко и открито личице, че те не могат да си представят, че ще кажете нещо друго, освен истината.
Дали това бе обида, или комплимент? И как така той бе разбрал, че не е била искрена, след като само малкото хора, които добре я познаваха, знаеха, че не умее да лъже?
Реши да опита за последен път.
— Въпреки всичко вие не можете да ми помогнете. Случилото се с Морган го доказа. Вие предизвиквате хората, а на мен ми е необходим човек, който да ги успокоява.
Младият мъж бавно поклати глава.
— Не съм съгласен с вас, лейди, особено след глупостите, които току-що ми наговорихте. Аз сам решавам дали мога да помогна, или не. Но няма да мръдна оттук, докато не разбера в какво точно се състои проблемът ви. Искрено се съмнявам, че това ще ви достави удоволствие.
За последното бе напълно прав. В момента може и да не изглеждаше опасен, само твърдоглав и упорит, но въпреки това я караше да се чувства нервна и неспокойна. Усещаше грубата му мъжественост, както и жестокостта, на която бе способен. Липсваше и всякакъв опит в общуването с хора като него, но трябваше да се научи и то много бързо, тъй като нямаше никакви изгледи в скоро време да се отърве от него.
— Добре — примирено, но е привкус на горчивина, рече накрая Каси. — Искам първо да ви уверя, че каквито и неприятности да имам, аз сама съм си виновна за тях. Разбирате ли, аз обичам да се бъркам в хорските работи. Сама си го признавам. Просто не мога да се спра. Предупреждавам ви, че ако останете тук достатъчно време, ще започна да се меся и във вашия живот.
— Е, вече съм предупреден — кимна Ейнджъл.
Каси забеляза, че не бе особено впечатлен. Навярно бе убеден, че й се струваше твърде опасен, за да се осмели да си пъха носа в работите му. Може би не бе много далеч от истината.