— Във всеки случай — продължи девойката, — това, което се опитах да направя този път, е да сложа край на враждата, която продължава вече двадесет и пет години. Тя е между две семейства Маккъли и Катлин. Всъщност не е само между членовете на семействата. Тези, които работят за тях също участват във враждата! Когато работниците им се срещнат в града, между тях непрекъснато избухват остри разпри. Ако стадата им се смесят — е, това може да доведе и до изстрели, докато разделят животните. Моят баща е нещо като преграда между двете семейства, поне през последните две години, тъй като ранчото му се намира между техните земи. Враждата не е толкова силна, както преди години, но все още съществува омраза и от двете страни.
— Знам всичко за враждите, мис Стюарт. Неведнъж се е случвало да бъда замесен в подобни неща.
Каси знаеше за тях, поне бе чувала за една, в която е бил нает да вземе участие, но не смяташе да говори за това.
— Членовете на двете семейства не са глупаци и те не настояват околните да вземат нечия страна. Така че аз бях в приятелски отношения и с двете семейства, особено с Джени Катлин, която е почти на моите години и с… Морган Маккъли.
— Онзи свадлив млад перко, с когото разговаряхте? Тези ли отношения наричате приятелски?
Презрителният му тон я накара да се изчерви.
— Той беше приятелски настроен към мен, преди да накарам цялото му семейство да се обърне срещу мен.
— И как успяхте да го направите?
— Реших да стана сватовница. Помислих си, че враждата между двете фамилии може да се прекрати най-лесно със сватба. Това беше добра идея. Не сте ли съгласен?
— Ако новобрачните не са избили един друг, мисля, че не е лоша. Това ли се случи? Те са се избили?
Каси се намръщи, засегната от ироничния му тон.
— Нямаше никакви убийства. Но Джени и Клейтън се ожениха с моя помощ, като всеки от тях си мислеше, че другият е влюбен в него. Аз ги убедих в това. Само че през първата брачна нощ са установили, че нито един от тях не е истински влюбен. Клейтън върна младоженката на семейството й, двете фамилии побесняха и обвиниха мен за цялата бъркотия. И с основание, тъй като нито Джени, нито Клейтън щяха да предприемат подобна стъпка, ако аз не ги бях подтикнала.
— Значи в крайна сметка половината от местните хора сега ви мразят и в червата, това ли е всичко?
Каси остана с отворена уста.
— Всичко? За мен това е повече от достатъчно! — възмутено заяви тя. — Не съм свикнала да ме мразят. А и това не е всичко. Аз бях помолена от двете семейства — всъщност ми бе заповядано да напусна Тексас. Маккъли дори ми определиха и срок или в противен случай ще изгорят до основи ранчото „Двойно С“. Е, те проявиха голямо великодушие, като се има предвид, че всичко това се случи преди шест седмици. Дадоха ми достатъчно време, за да дочакам връщането на татко. Само че той бе ранен и това забави пристигането му. Срокът ми е до тази събота, а надзирателят ми бе подмамен да напусне и да отиде при семейство Катлин, така че не мога да си замина, дори и да искам. Нито Дороти Катлин, нито Ар Джей Маккъли, двамата глави на семействата, желаят да разговарят с мен, така че аз дори не мога да им се извиня и да ги помоля за прошка. Е, сега ще ми кажете ли как бихте могли да ми помогнете, мистър? Аз се нуждая от таланта на мистър Пикънс да вразумява и успокоява хората. А от това, което съм чула за вас, вие не сте от хората, които обичат да говорят.
— От това, което сте чула? Не за пръв път намеквате, че ме познавате, въпреки че доколкото си спомням не сме се срещали. Или греша?
Не бе много учтиво, че той предполагаше, че може би се бяха срещали, но той я е забравил. Ала Каси не се обиди. Отлично знаеше, че не е красавица, която кара мъжете да се обръщат след нея. Не че напълно я бяха пренебрегвали откакто навърши възрастта за женене. Разбира се, обстоятелството, че „Лейди С“ бе много голямо ранчо, както и богатството на семейство Стюарт я правеха достатъчно примамлива партия за женитба. Но двамата мъже, които проявиха интерес към нея, я попитаха направо дали е склонна да се отърве от Марабел и след като получиха твърд отказ, се оттеглиха без видимо съжаление.
— Не сме се срещали, но аз съм слушала доста за вас — какъв сте и с какво се занимавате — заяви Каси. — Израснала съм с разказите за вашите подвизи.
Ейнджъл я изгледа недоверчиво.
— На Север името ми е известно, лейди, но по тези места едва ли са чували за мен.
— Да, но аз съм само на гости в Тексас — обясни девойката. — Моят дом е в Уайоминг.