— Мислех, че е мъртъв, но той пристигна днес и опроверга слуховете — побърза да добави Каси.
Ар Джей не й повярва.
— Лъжеш, момиче — убедено заяви той. — Не знам къде си го намерила, но този мъж не ти е никакъв.
Каси се обърка напълно, чудейки се как да подкрепи необичайното си твърдение, когато Фрейзър се намеси:
— Татко е прав. Ако двамата току-що сте се намерили отново, сега нямаше да се отделяте един от друг. А на мен ми се струва…
Тя не го изчака да продължи. Обърна се към Ейнджъл, обви ръце около врата му и притисна устни в неговите.
Никой не бе толкова изненадан от действията й, колкото самият Ейнджъл, но той не провали неочаквания й опит да демонстрира страст и не я отблъсна. Прегърна я през кръста и я отмести встрани, по-далеч от револвера му, защото нямаше никакво намерение да остава беззащитен, независимо какво се опитваше да направи тя. Така че Ейнджъл прие целувката й и разсеяно й я върна, но през цялото време не сваляше поглед от тримата мъже, които наблюдаваха представлението им, разпределяйки вниманието си между тях и жената, притисната до него.
Минаха още няколко секунди. Ар Джей почервеня, дръпна рязко поводите на коня си, обърна го и препусна напред. Морган изгледа убийствено Ейнджъл и го последва. Само Фрейзър не помръдна, а остана да се взира развеселено в тях. Изведнъж той избухна в смях.
Като го чу, Каси пусна ръце и се отдръпна от Ейнджъл. Но ръцете му бяха сключени здраво около кръста й, задържайки я притисната до него. Тя трябваше да сложи ръка на гърдите му, за да запази равновесие, докато се обръщаше да види кой се забавлява толкова. Въпреки че вече се бе досетила.
— Не съм предполагал, че си способна на подобно нещо, мис Каси — рече през смях Фрейзър. — Това ще накара татко да ругае и да държи гръмки речи цяла седмица, което ще бъде истинско удоволствие да се наблюдава.
Чувството за хумор на Фрейзър винаги я бе удивлявало, въпреки че точно сега никак не го намираше за уместно.
— А той смята ли да дойде тук отново в края на седмицата?
— Не — ухили й се Фрейзър. — Ти би трябвало да си достатъчно уплашена, за да избягаш вкъщи при майка си. Всъщност татко бе доста разтревожен какво да прави, ако уреченият ден за заминаването ти приближи, а ти си все още тук. Сега навярно се чувства облекчен, че му даде повод да се оттегли, заради този мъж. Как се казвате, мистър?
— Името ми е…
— Джон Браун — побърза да каже Коки, прекъсвайки Ейнджъл.
Но думите й накараха Фрейзър да се засмее отново.
— Можеше да измислиш нещо по-добро, мис Каси. Тя се изчерви и Ейнджъл направи още един опит:
— Името ми е…
Токчето на обувката й се заби в пръстите му и го накара мигновено да млъкне. Девойката го чу как тихо изруга и се смути още повече, очаквайки нов изблик на смях от страна на Фрейзър.
— Предполагам, че това няма значение — каза Фрейзър, когато се успокои, но в зелените му очи заблестяха весели пламъчета. — Може би ще има още една сватба, преди да си заминеш на Север? Това ще достави страшно удоволствие на татко.
Каси не обърна внимание на насмешката му.
— Сега мога ли да се надявам, че ще ме остави на спокойствие?
— Кой, татко ли? Може би. Не съм сигурен за Морган, след като знае, че ще си тук сама с приятеля си. Не съм го виждал толкова ядосан, откакто Клейтън се прибра у дома, за да ни съобщи какво е направил — и то с твоя помощ. Разбира се, остават и семейство Катлин.
И като се засмя още веднъж, Фрейзър повдигна шапката си, пришпори коня си и се отдалечи, оставяйки Каси с ужасното съзнание, че отново е сама с Ейнджъл. След това, което току-що му бе причинила, не знаеше дали ще може просто да изтича в къщата и да затръшне вратата под носа му.
Завъртя се рязко и установи, че той се намира точно зад дясното й рамо, при това дяволски близко. Каси започна бавно да отстъпва назад, но той я последва. Не изглеждаше ядосан, но въпреки това имаше нещо заплашително в начина, по който я следваше. Сърцето й бясно заби както преди малко, когато толкова глупаво се хвърли да го целува.
— Съжалявам — с треперещ глас започна тя и забързано продължи: — Наистина съжалявам за крака ви. Аз не исках да… ами, направих го, но знам, че не биваше. Но ако откриеха кой сте всъщност… страхувах се, че това ще влоши нещата… И…
Тя тихо изохка, когато гърбът й опря в парапета, прекратявайки опитай да се измъкне по-далеч от този мъж. Все пак се опита да се плъзна настрани, за да увеличи разстоянието помежду им.
Но ръцете му се сключиха около парапета, заграждайки я от двете страни.