— Не ми се иска да ви разочаровам, но броят им не е толкова голям, че да ми се налага постоянно да го проверявам.
Очевидно нямаше намерение да й довери точния брой на жертвите си.
— Всички двубои ли бяха честни?
— Зависи от това какво разбирате под честно. Убил съм неколцина, които въобще не знаеха какво означава тази дума. Нямам угризения на съвестта да прострелям някой негодник, който и без това някъде го очаква въжето. В такъв случай му давам същия шанс, какъвто му дава и палачът — никакъв.
— И според вас това не е убийство?
— Аз го наричам справедливост. Нима мислите, че тези презрени копелета дават някакъв шанс на жертвите си, които изнасилват, ограбват и убиват?
Сега вече не изглеждаше равнодушен. Всъщност в думите му имаше твърде много плам и Каси си помисли, че е по-добре да смени темата. Вместо това се чу да пита:
— Колко означава няколко, така ли?
— По-точно само трима.
— А какви бяха причините?
— Единият се опита да ме наеме да застрелям партньора му в гръб. Беше решил, че ако плати на някого за това, няма да отговаря пред закона. Аз не бях на същото мнение. Партньорът му също. Щях да уведомя шерифа, ако той не бе направил грешката да ми каже, че блюстителят на властта в онова градче получава солидна сума от него.
Последното не изненада Каси. Шерифът на Коули също беше под контрола на Дороти Катлин — напълно естествено, след като беше неин племенник. Но предишният шериф пък беше братовчед на Маккъли.
— Значи този мъж е нямало защо да се страхува от законно разследване.
— Да, а партньорът му, който беше почтен и добър човек, щеше да бъде убит, защото бе имал нещастието да работи с мошеник. Не можех да позволя да се случи нещо чак толкова несправедливо.
Каси се запита дали тя би била способна да вземе подобно решение. Може би трябваше да благодари на Бога, че никога не й се бе налагало.
— А другите двама?
Ейнджъл внезапно спря коня си. Когато забеляза, че не язди до нея, девойката също дръпна поводите и се извърна, за да го погледне. Той се бе навел напред, подпираше се на рога на седлото и се взираше в нея. Лицето му бе засенчено и не се виждаше ясно.
Изминаха няколко напрегнати секунди, преди той да попита:
— Наистина ли искате да знаете какво се случи с онези двамата?
По начина, по който го каза, но най-вече по тона му, Каси разбра, че отговорът й трябва да бъде „не“. Ала тя бе убедена, че колкото повече знае за Ейнджъл, толкова по-малко ще се страхува от него, макар че досега това не се бе оправдало. Инстинктите й обаче да се интересува от живота на другите, бяха по-силни и тя кимна утвърдително, тъй като не събра смелост отново да го помоли да сподели с нея тайните от миналото си.
Той препусна напред и скоро се озова до нея. Двамата продължиха да яздят един до друг. Ейнджъл заговори, но без да я поглежда.
— Преди две години попаднах на мъж, който изнасилваше едно фермерско момиче. Изглежда я бе спипал на полето, където тя е работила. В далечината се виждаше фермата, както и полетата, спускащи се към реката, по чието поречие се движех, за да стигна до града. Намерих я на срещуположния бряг, доста далеч зад дърветата, и сигурно нямаше да я забележа, ако не бях чул виковете й. Докато прекося реката и ги открия, той вече почти бе свършил с нея. Лицето й бе покрито със синини и кръв, явно я беше бил, тъй като тази злочеста девица се беше съпротивлявала. Аз не ги познавах и те можеха да бъдат мъж и жена, макар че лично не понасям мъже, които се отнасят по подобен начин към съпругите си. Така че му предложих да остави момичето на мира. Той ми отвърна, при това с доста цветисти изрази, да се пръждосам по пътя си. Едва тогава забелязах едно невръстно момче, което приличаше на момичето и явно бе неин роднина. Момчето очевидно се бе опитало да и помогне и сега лежеше недалеч… с нож, забит в корема. Беше мъртво.
Преди да заговори, Каси преглътна с усилие.
— И вие го застреляхте.
Това не бе въпрос.
— Да. От три метра. В сърцето.
— Добре — толкова тихо рече тя, че той не я чу.
— Но момичето изглежда вече не се интересуваше от нищо. Тя не спираше да крещи, а когато избутах трупа на онова, копеле от нея, тя стана и хукна като обезумяла право към реката. Аз я последвах, за да не й позволя да се удави, но водата бе дълбока и тя потъна. Когато я измъкнах, вече бе мъртва. Искаше ми се да се върна обратно и още веднъж да застрелям онзи мръсник.
Каси се опита да изтласка току-що чутата история от съзнанието си. Това бе покъртителна трагедия, която се бе случила преди години, за която той явно никак не желаеше да си спомня. Проклетото й любопитство беше причината да се събудят тези мрачни спомени. Трябваше да каже нещо, за да разведри обстановката, но не умееше да кара хората да се отпускат. За разлика от това, тя отлично успяваше да ги ядоса и да ги накара да избухнат.