Все пак реши да се опита.
— Дано не сте запазили най-лошото за накрая.
Ейнджъл се засмя.
— Аз пък си мислех, че тази история ще ви накара да спрете с въпросите.
Каси подозрително го изгледа.
— Истина ли беше това, което току-що ми разказахте?
— Да, но само съкратената версия, освен ако не искате да чуете за реакцията на близките й. Онези две деца бяха всичко, което имаха. Те ме обвиниха, че не съм спасил момичето.
— Но нали сте се опитали!
— Това не можа да ги утеши.
Навярно е било така. Мъката бе странно чувство и всеки реагираше по различен начин. Ейнджъл не би трябвало да се чувства огорчен. Навярно по време на кариерата си бе видял доста мъка и сигурно е бил причина за не едно страдание.
— Досега не съм разказвал на никого за това момиче и брат й — рече внезапно младият мъж.
Каси бе изненадана, но изповедта му бе събудила в гърдите й особено топло чувство, което бе по-силно от удоволствието, че е споделил тази история само с нея. Отново се смути и за да го прикрие, побърза да попита:
— Тогава бихте ли споделили и последния случай с мен? Очакваше твърдо да й откаже, но вместо това той отбеляза:
— Май наистина обичате да се намесвате в хорските работи.
Девойката се изчерви, но явно Ейнджъл не очакваше да му отговори.
— Всъщност за мен няма значение. Третият случай беше съвсем наскоро — миналия месец. До мен достигнаха слухове, че един мъж, на име Драйдън, се женел за богати вдовици заради парите им, а след това ги убивал. Това му станало нещо като професия. Или по-скоро като начин за препитание.
— Искате да кажете, че сте убили човек само заради някакви слухове?
Ейнджъл не обърна внимание на смайването, изписано на лицето й, и продължи с приглушен глас:
— Доста хора са знаели, но не са могли да го докажат. Наистина ли вярвате, че съм способен да убия някого само заради слух?
Каси се изчерви още повече.
— Не, не вярвам.
— Разбира се, че не бих го направил, въпреки че без угризения бих застрелял онзи тип само като си помисля за всички убити жени. Застрелях Драйдън, защото той току-що бе предал една жена, английска херцогиня, в ръцете на банда главорези и отлично знаеше, че те ще я убият. Тя се оказа приятелка на мой приятел — Колт Тъндър — и той ме помоли да се присъединя към тази банда престъпници, за да й помогна, ако се наложи. Ако не го бях застрелял, Драйдън щеше да изчезне с парите и не бе сигурно, че някога щях да го открия.
— Спасихте ли англичанката?
— Доколкото знам, още е жива. Сега Колт има грижата да я пази.
— Забравих, че го познавате, както и Джеси, и Чейс Съмърс. Знаете ли, че те са мои съседи?
— Знам.
Последното прозвуча някак си примирено, сякаш не му се искаше да е така. Каси го изгледа учудено, но Ейнджъл бе зареял поглед в някакви храсти и тя реши да не разпитва повече.
— Изненадана съм да чуя, че Колт се е сприятелил с бяла жена. Ако не го познавах от преди, искам да кажа преди инцидента с Калан, сега той нямаше дори да ме поздравява.
Всички, които познаваха Колт Тъндър, знаеха, че преди няколко години той бе бичуван почти до смърт, само защото се бе осмелил да ухажва бяла жена. Когато узнал, че Колт е наполовина индианец, бащата на момичето го възприел като лично оскърбление. Оттогава отношението на Колт към белите жени коренно се промени, с изключение към тези, които отдавна познаваше. Към останалите се отнасяше като към чумави.
— Може би „приятел“ е твърде силно казано. Тази херцогиня по някакъв начин успяла да убеди Колт да я придружи до Уайоминг, така че известно време той за дълго се оказал в нейната компания. Не съм казал, че това му харесва тъкмо обратното — изобщо не е бил във възторг.
Това звучеше много по-правдоподобно и съвпадаше с представата й за Колт Тъндър. Мислите на Каси се върнаха отново към третия случай.
— Щом сте знаели, че ще спасите тази жена, или поне ще се опитате, защо е трябвало да убивате Драйдън?
Той отново спря коня си и Каси трябваше да се обърне, за да го погледне.
— Лейди, той не знаеше, че аз не съм член на бандата. Онези негодници му бяха обещали пет хиляди долара, за да им я предаде. Доколкото знаех, той я доведе при нас, за да умре и позволете ми да ви каже още нещо — техните планове не включваха чиста и безболезнена смърт. Освен това, както вече ви казах, ако някой е направил нещо, което си заслужава въжето, аз не изпитвам угризения на съвестта да заема мястото на палача. Така че, ако си мислите, че съжалявам за убийството на онова копеле, много се лъжете. Беше истинско удоволствие. Онази англичанка също го нарече хладнокръвно убийство, въпреки че сега щеше да е мъртва, ако не бях там. Така че не мислете, че ме интересува как ще го наречете вие?