— Предполагам, че това е правилно.
— Бас ловя — отвърна мавърът и поставил ръка на гърба й, я изведе от стаята.
Почувствала се като натрапница, Алпин погледна към Малкъм и с изненада забеляза, че той е впил поглед в нея. Седнал зад писалището си, не изглеждаше толкова страховит, но в напрегнатия му поглед се криеше някаква заплаха.
Тя измина разстоянието между тях и се наведе над него.
— Защо си се втренчил в мене?
— Нима съм се втренчил? — Внимателно подреди на купчинка отворените писма и постави върху тях една книга. Черните му вежди се повдигнаха въпросително. — Какво лошо има в това да се възхищаваш на най-привлекателната жена, съгласила се да сподели с мене удоволствията на плътта?
Искаше й се да стисне юмруци, да удари по писалището и да му каже, че е женкар и крадец. Вместо това изрече:
— Няма нужда да криеш любовните си писма.
— Не си ревнива, нали?
Не беше ни най-малко, но за да продължава да се преструва, че го желае, тя прикри безразличието си и се върна към по-важни неща.
— Това, което се случи между нас в казармите… Е… моля те да разбереш, че не съм тук, за да се стремя към любовта ти. — Изрече тихо, умоляващо: — Не го ли разбираш?
Той затвори клепачите си с толкова дълги и гъсти мигли, че хвърлиха сянка върху бузите му.
— Ще дискутираме по въпроса защо си дошла тук най-накрая… по-късно. След като се изкъпем.
Нуждаеше се от време, за да измисли сигурен начин да го накара да се ожени за нея.
— Това, което се случи, беше много обезпокояващо.
— Това само подсказва колко обезпокоително и вълнуващо ще бъде останалото.
— Всичко става прекалено бързо, не мислиш ли?
— Ти ме насърчаваше, Алпин. Защо се оттегляш сега?
Тя наистина го бе насърчавала и вероятно бе създала у него погрешно впечатление, че има опит в изкуството на любовта. Лесният й успех все още я объркваше. Можеше ли сега да се изисква той да прояви чувство на чест?
— Защото…
Той си играеше с гривната й.
— Защото?
Вбесена, тя изтърси:
— Защото съм девствена. В очите му заблестя глад.
— Съблазнителен елемент от договора ни. Звучеше така, като че ли се пазареше за стадо овце.
Той, богаташ с огромни владения, стана още по-богат, като наследи плантацията „Рай“. Е, тя отказваше да бъде лесно завоевание. Щеше да направи своя сделка, но на първо място се нуждаеше от повече информация.
— Съблазнителен ли? Какво имаш предвид?
Пръстите му предприеха бавно пътешествие нагоре по ръката й.
— Ако това, което казваш, е вярно, вероятно ще бъде страшно съблазнително и вълнуващо… в някои кръгове.
Единствените кръгове, за които можеше да мисли, бяха тези, които той рисуваше с пръсти по кожата й. Как, чудеше се тя, бе възможно да го ненавижда и в същото време да го желае?
— Защо искаш мене? Имаш богат избор.
— Достатъчно е да ти кажа, че винаги си имала специално и незабравимо място в моя живот.
— Едно недостойно място — процеди тя, — точно на такова ме поставяш.
— Напротив. Възнамерявам да окажа чест на цялото ти тяло: от изящните ти уши до божествените пръстчета на краката.
Всичките части, които той спомена, пламнаха и огънят се разнесе по цялото й тяло.
— Не съм нито божествена, нито изящна. Запази тези превземки за скъпата си Розина.
— Забрави я. Тя си отиде.
— Къде?
Той стисна зъби.
— В имението Карворан.
— Това е замъкът, който баща ти строеше за тебе, когато заминах оттук преди години. Красив ли е?
Ръката му престана да се движи.
— Не. Нещо съвсем непретенциозно.
Тя си отдъхна.
— Кажи ми тогава къде се намира и как изглежда.
— Помниш ли пресъхналия кладенец до Стената на Ейдриън?
Сигурна, че е отвлякла вниманието му, Алпин стана по-смела.
— О, да. Веднъж ми каза, че там било заровено съкровище. Цели два дни копах на това място.
Развеселен от смешното й, наивно изражение, той я потупа по ръката.
— Но намери два ножа, които добави към колекцията си от хладни оръжия.
— За какви оръжия говориш? Та те едва не се разпаднаха в ръцете ми. Беше голям номер от твоя страна.
Присви очи.
— Ти продължаваш с голям успех да се отклоняваш от темата. Кажи ми, Алпин, какво искаш?
Тонът му я привличаше, както стръвта привлича рибата. Тя свали гарда.
— Искам свой дом и да живея сред хора, на които мога да се доверя и които да наричам приятели.
— Аз съм ти приятел и можеш да ми вярваш.
Изрече това с такава искреност, че сърцето й подскочи. Само ако можеше да му повярва, щеше да забрави всички хитрини и увъртания.
— Мога ли да ти вярвам?
— Аха. Имаш ли други условия, преди да сме приключили с договора и да въдворим мир в очакване на дългата нощ?