Изглеждаше толкова сигурен в капитулацията й, а ако имаше нещо на света, което Алпин мразеше, то бе някой да смята, че е приела като даденост нечия прищявка.
— Имам хиляди въпроси, а не съм сигурна, че би искал да им дадеш отговори.
— Ти ми задай хиляда въпроса, Алпин. Аз ще ти задам само един. Ще бъдеш ли моя или не?
Тя не му вярваше, но ако успееше да го убеди, че нейното себеотрицание и неуморен труд бяха направили от „Рай“ процъфтяваща плантация, може би щеше да я разбере и да й върне това, което по право й принадлежеше. Тогава нямаше да се налага да му играе номера. Освен това й харесваше, когато й говореше нежно и се усмихваше така дружелюбно.
— Не съм сигурна, че ми се иска да рискувам да изгубя хубавата си работа.
— Ще ти харесат новите ти задължения, въпреки че в началото часовете ще ти се сторят дълги. Докосни ме, Алпин.
Тя не виждаше как може да откаже на настойчивата му молба. Обхвана бузите му с ръце и веднага съжали, понеже наболата му брада накара кожата й да пламне, а блясъкът в очите му направи на пух и прах твърдото й решение да не отстъпва.
— Сигурно скоро ще огладнееш.
Той затвори очи и се обърна, целувайки ръката й. Простенвайки, изрече:
— Гладен съм сега.
Тя се пребори с желанието да се предаде и се съсредоточи върху предложеното от него развитие на нещата.
— А ако забременея?
Пръстите му се сгърчиха около ръката й.
— Няма — каза остро.
— Откъде си толкова сигурен? И още нещо по въпроса, как мога да ти вярвам?
Той отвори очи и я смрази със силата на своя поглед.
— Още един облог ли? Доколкото си спомням, ти обичаш приятелските обзалагания.
Това беше възможността, която чакаше. Като всички нормални жени и тя беше сигурна, че може да роди дете. Но би ли могла да го подмами да заложи „Рай“ срещу нейната плодовитост? Нещо я накара да се въздържи, тъй като не беше напълно готова да разкрие най-съкровеното си желание.
— Ще обмисля това.
— Мисли каквото ще мислиш този следобед. Тази нощ те очаквам.
Трябваше да го залъже. Трябваше да използва женските си умения, за да спечели малко време. Когато й хрумна най-лесното решение, тя почти се почувства виновна.
— Да не би да ми предлагаш женитба?
В стоманения му поглед се долови известно колебание.
— Не съм си и помислила, че го правиш.
Несигурността придаде лукаво изражение на лицето му.
— Това е решителна стъпка.
— Точно такова е и моето мнение. Ще ни трябват няколко месеца, за да обмислим решението си.
В очите му се появи разбиране.
— Месец — изръмжа той. — Не повече.
Искаше й се да подскочи от радост, но мислите й отново се върнаха на плана, който трябваше да сътвори.
— Проявяваш голямо разбиране.
— Повече, отколкото можеш да си представиш, Алпин.
— Това ми звучи като заплаха.
— Познавам жените. Нали не си забравила, че имам три сестри? А сега — целуна за последен път ръката й — със съжаление трябва да ти съобщя, че ме зоват задълженията ми към Килдалтън. Моля те, изпрати при мене Саладин.
Сети се за писмата и си помисли, че сигурно трябва да им отговори. Обзета от щастие, че е спечелила, тя го целуна по бузата.
— Веднага, милорд.
Веднага щом излезе от стаята, започна да подсвирква. Малкъм си мислеше, че я държи натясно, като й е направил компромис. Наистина беше така, но не само той можеше да прави компромиси. Алпин щеше да го наблюдава много внимателно и щеше да открие слабото му място.
Та тя знаеше начина дори! Замъкът Килдалтън беше пълен с тунели и тайни проходи. Преди години уплашеното шестгодишно момиченце беше потърсило спасение из тях. Сега тези тъмни коридори щяха да осигурят на отчаяната жена място за подслушване и оръжия, с които да си върне своя дом.
Но първо трябваше да намери ключа.
ШЕСТА ГЛАВА
— Първо си имах неприятности с Алпин, а сега с тази държавна измяна. — Малкъм подхвърли писмото. Разчупеният печат изтропа, щом листът се приземи в краката на Саладин. — Казвам ти, Саладин, ако тези политически маневри не престанат, Джон Гордън от Абърдийншир ще увисне на въжето също като Кристъфър Лойър.
Приятелят му вдигна писмото и го постави на писалището при останалата кореспонденция.
— Би трябвало да се радвам. Бързата екзекуция е един от малкото достойни за уважение елементи на християнското правосъдие.
Свикнал с непочтителното отношение на приятеля си, Малкъм не каза нищо в защита на вярата си, а само изръмжа.
— Мога да се сбогувам с всичките си надежди за мирна жътва.
— Майсторите на въжета ще просперират, а жените ще се радват. Като обесят някого, приятелите му се събуждат за живот, не съм ли прав?