— Не е смешно, Саладин. Крал Джордж не би търпял предизвикателство към короната си.
— Истински английски варварин!
— Сигурно се чувстваш точно като в собствената си страна.
Той изправи гръб и посочи писмата.
— Гордън и останалите вождове на кланове участват ли в заговора срещу Хановереца?
Малкъм удари но писмата толкова силно, че дланта му изтръпна.
— Ти ми кажи какво мислиш. Ти си този, който прекара цяла седмица сред тези интриганти.
— Колкото и да съм притеснен, трябва да ти кажа, че имаш причини да се тревожиш, приятелю.
Подготви се за най-лошото.
— Продължавай.
— Елените са готови за разгонването. Твоите приятели шотландци Гордън и лорд Ловат не изглеждат заинтересовани от кожите на благородни елени. Поне не на тези с кадифе по рогата.
Яростта накара стомаха на Малкъм да свие от болка. Копнееше да се сложи край на конфликтите между северните кланове.
— Това ми е известно. Тези твърдоглави високопланински леърдове може и да прикриват подлостта си чрез изтънчена риторика, но значението на думите в писмата е съвсем ясно.
Саладин кимна.
— Чух графът на Абърдийншир да казва, че бил изгубил вяра, че неговият крал отвъд голямата вода някога ще успее сам да спечели короната.
— Точно така. Гордън се е отказал от Джеймс Стюарт и е предложил на войнствения му син да дойде и да си възвърне трона. След смъртта на майка си в началото на тази година принцът е много объркан и раздразнителен. — Поклати глава, притеснен от вероятността за нова война. — Поредното якобитско въстание. Един Стюарт католик да си сложи короната. Мечти на глупаци и незаконни действия.
— Не се тревожи толкова, християнино.
Малкъм отиде до прозореца и се загледа в хората си, които мирно си вършеха работата на двора. Ако започнеха боевете, воините му щяха да стягат оръжията си, вместо да помагат на тъкача да поправи покрива на къщата си. Вместо да раздават бисквити на палавите деца на Килдалтън, жените щяха да пренасят ведра с вода, за да гасят ножарите, причинени от войната.
— Твоят гиздав принц е само един петнадесетгодишен юноша. Той не може да поведе армия — настоя Саладин.
— Чарлз Стюарт не е мой принц. Той никога не е стъпвал на шотландска земя. Но няма съмнение, че на петнадесет години той е отличник от училището Марс. Сър Томас Шеридън го е научил доста добре да се бие. Момъкът не може нито да прочете, нито да напише и десет думи на шотландски. Той е воин.
Мавърът се приближи до него, постави ръка на рамото му и безцеремонно каза:
— Това е голяма заблуда. Съмнявам се, че е съвършен боец.
Единствено Малкъм можеше да победи Саладин в състезание с мечове. Цели орди мъже се бяха опитвали, но безуспешно.
— В такъв случай се подготви за изненада.
Саладин се усмихна, показвайки малката празнина между двата си предни зъба.
— Слава на Аллах, благодаря, но трябва да откажа. — Отправи се към стола и се отпусна в него. — Една изненада дневно е достатъчна за благата ми мюсюлманска душа.
Малкъм с голямо облекчение се залови за темата, която не засягаше шотландската политика.
— Струва ми се, че намекваш за хубавата Елана.
Мавърът се засмя нерадостно, поглади брадата си и потупа крака си.
— Да намеквам за нея ли? Направо си мисля за разврат.
Малкъм опря бедро о писалището си и внимателно огледа стария си приятел. Стоик по природа и обикновено спокоен, сега Саладин се държеше като престъпник на подсъдимата скамейка.
— Тя представлява заплаха за клетвата, която си положил за безбрачие, а?
Саладин се загледа в незапалената камина.
— Не и ако се отървеш от нея преди вечерната ми молитва. Това ме кара да ти задам вероятно болния въпрос. — Отново погледна към него. — Защо те не са в Синклеър Манър? Ти беше уредил Алпин да живее там с чичо си, барон Синклеър.
— Лейди Алпин ме изигра. — Разказа му подробно за първите две срещи с нея.
Саладин се засмя.
— Тя не се е променила.
Този погрешен извод накара Малкъм да се изчерви.
— О, променила се е и още как. Сега твърди, че е моя собственост.
Мавърът провеси крак над страничните облегалки. Червените му ботуши много ярко контрастираха на тъмнокафявата кожа.
— Ах, английски закон — простена саркастично. — Изглежда, тя знае добре статутите.
— Както и много други неща. — Мисълта за нея накара кръвта му да забушува и прогони всички разумни мисли от главата му. Въпреки това облекчение щеше да има. Тази идея-фикс щеше да изчезне веднага след като успееше да я вкара в леглото си. Така тя щеше да загуби и своята девственост. Потръпна при мисълта, че щеше да му се удаде възможност да я научи на любов.