— Разбирам. — Саладин махна една тревичка от ботуша си. — Александър каза, че можела да готви. Това е нещо в нейна полза. Също така е и красавица — за бяла жена. Не си ли на същото мнение?
Малкъм простена и каза:
— Точно такава е, и то голяма, африкански ми приятелю. Виждал ли си някога очи с такъв цвят?
— Не и от двадесет години и не си спомням да са били толкова красиви.
— Нито пък аз.
— Не ми казвай, че мислиш да я прелъстиш. — Изглеждаше направо потресен. — Очаквах да я омъжиш за някой от онези пъпчивци от рода Кампбел, които мразиш толкова много.
За пръв път, откакто Алпин се беше появила в дома му, Малкъм видя начин отново да задвижи плановете си.
— Бих могъл да направя и двете.
Саладин му се закани с пръст.
— Първо прелъстяването, приятелю.
Той уверено заяви:
— Разбира се.
Мавърът отбеляза:
— Честно да ти кажа, не мога да си представя, че Алпин ще е впечатлена от твоето внимание. Никога не го е правила преди. Какво казваше ти обикновено? О, спомних си. — Устните му се оформиха също като на уловена в мрежа пъстърва и той изрече с тънък гласец: — Дай ми една целувка, за да се сдобрим, Алпин.
Приятелят му се подразни от напомнянето за детските му глупости, но не желаеше да разкрива чувствата си, затова повдигна рамене.
— Тя се кълне, че съм най-добрият й приятел.
— Ако вярваш на това, аз ще ти продам една карта, за да тръгнеш да търсиш Свещения Граал.
— А аз ще й кажа да сложи свинска мас в овесените ти питки.
— Край! Спри огъня! И да е проклет успехът, който имаш сред жените. Тя ти е причинила голямо нещастие и си е заслужила отмъщението ти, но никога не съм очаквал да попадне в прегръдките ти.
— Сигурно такава е божията воля.
— Какво казва хубавата Розина за новата ти най-добра приятелка?
— Много неща, но не е необходимо да ги чувам. Изпратих я обратно в Карворан Манър.
— Благоразумно. Мъдрият мъж винаги контролира жените си.
Решението му да отпрати Розина действително беше най-правилно.
— Или пък държи при себе си голям брой жени, но това не е важно. Сега, след като ти се върна, Розина скоро ще се качи на някой кораб. За нещастие тези писма трябва да стигнат до Италия.
— Не се изненадвай, ако Джон Гордън ти направи визита. Той е извънредно нетърпелив да получи отговор.
— Той няма търпение от години, но то никога не е било достатъчно, за да го накара да дойде на юг.
Саладин трепна.
— Сега той има причина. Оттеглил е съгласието си да сгоди дъщеря си за сина на Арджил.
Джейн Гордън беше най-изгодната партия за женитба в Шотландия и според някои, най-богатият сватбен дар на Британските острови. Но тя беше забранена за Малкъм, понеже съюз между графа на Килдалтън и могъщия клан Гордън би обединил Границата и Високите планини — почти половината Шотландия. Кралят беше забранил подобен съюз преди години. Той би заподозрял неприятности, ако отново се повдигнеше въпросът за тази женитба.
— Нещастната девойка — изрече Малкъм. — От деня, в който са я кръстили, баща й прави сделки с нея из цяла Шотландия и Франция.
— Мисля, че ще ти говори по този въпрос. Попита дали си си намерил годеница. Когато му отговорих отрицателно, попита за родителите ти. Казах му, че са в чужбина по кралски дела. Той остана безмълвен известно време.
— Правел си е сметките.
— Сигурен съм. Усмихна се и се извини, после потърси лорд Ловат, който играеше шах с граф Мар.
— Тези тримата заедно са лош знак, дори и по време на ловния сезон.
— Ловат загуби интерес към партията шах.
— Налага се да информирам лейди Мириам.
— Тя добре те е обучила. Успя да държиш якобитите настрана, откакто тя замина за Константинопол. Защо е нужно да я безпокоиш сега?
— Защото тя ме помоли да я държа в течение на нещата. Ако опитът да качат на престола гиздавия принц Чарлз успее и на нея й се отрази зле, ще се чувствам отговорен. Мъжете, нейни противници в дипломатическите кръгове, винаги са търсили начин да я дискредитират.
Саладин изрече със страховит шепот:
— Лорд Дънкан ще се справи с всеки, който се опита да я дискредитира.
Малкъм трябваше да се съгласи. Баща му щеше да се бие до смърт на дуел в защита на лейди Мириам. Само с един поглед баща му можеше да накара дори самия крал Джордж да има страх от Бога.
— Вярно е, но ако родителите ми ще трябва да понесат последствията на тази опасна работа, в което не се съмнявам, поне трябва да знаят подробностите.
— Как ще направиш така, че да ги узнаят?
Той взе един празен лист хартия.
— Няколко реда изтънчена риторика.