— Възможно е да бъда принуден да взема някакъв залог.
Като разбра, че го е ядосала, потърси начин да укроти яростта му.
— Мисля, че имаш предвид да вземеш затворничка.
— Не. Залогът е нещо, с което можеш да сключиш сделка. — Погледът му се премести върху гърдите й. — Ти притежаваш необходимите ценности.
— Би трябвало да те ударя.
— Можеш да го направиш, но тогава още повече ще се усъмня в искреността ти.
Не можеше да допусне да го накара да охладнее. Искаше само да завладее сърцето му, като в същото време предпази своето. След като веднъж станеше собственица на дома си, Малкъм бе свободен да прави каквото си ще. Обърна му гръб и тръгна към стария кладенец.
— В такъв случай трябва да ми кажеш какво да направя, за да те убедя.
Последва я и дръпна забрадката от главата й.
— Можеш да започнеш с разпускането на косата си и после отново да приемеш ролята на езическа богиня.
През пролетта на последната й година в Шотландия двамата бяха изрисували телата си и бяха танцували голи, изпълнявайки древен ритуал за плодородие.
— Виждам, че си спомняш — добави. — Изчервяваш се.
— През този ден ти се правеше на друидски свещеник. — Като видя, че очите му потъмняват от желание, добави: — Изпълнявахме ритуала с невинност, присъща на децата.
Сграбчи я с две ръце за кръста и я повдигна, поставяйки я върху каменната рамка на кладенеца.
— Да го повторим, а? Ти ме надигра.
С решителен блясък в очите разтвори бедрата й и се приближи толкова много, че тя почувства топлината, излъчваща се от вълнената му фустанела.
— Не съм танцувала от години, а и ти си по-силен сега.
— Специално ще се погрижа да ти покажа правилните стъпки и ще спирам често, за да можеш да си поемаш дъх.
Пулсът й се ускори.
— Не говориш за детски танци, нали?
Като постави бузата си до нейната, нежно погали с дъха си ухото й, като прошепна:
— Свали фибите от косата си и ще ти покажа точно за какво говоря.
През тялото й преминаха тръпки и тя сграбчи раменете му, за да запази равновесие.
— Ще падна в кладенеца.
— Обещавам да те хвана — прошепна й с уста опасно близо до нейната. — Винаги съм го правил.
Неспособна да се съпротивлява, вдигна ръце и се зае да сваля дървените фиби от косата си. Ръцете й трепереха, пръстите й станаха несръчни, забързани да изпълнят земна задача, която сега й се струваше жизненоважна за светостта й. Устните му докоснаха нейните, езикът му се устреми напред, за да ги разтвори. Тя го следваше и докато косата й падна свободно, усещанията й вече бяха извън контрол. Екзотичното му ухание я омагьосваше, а горещото му тяло подхранваше пламъците на желанието й.
Обви ръка около тялото й, притискайки я толкова внимателно, като че ли бе скъп спомен, и въпреки че усещаше как свободната му ръка разкопчава блузата й, Алпин вече не се питаше правилни ли бяха действията му. Той й се струваше съвършения партньор. Сърцето му биеше с ритъма на нейното, ускореното му дишане бе в унисон с нейното. Когато езикът му настоятелно опря о нейния, тя го посрещна, присъедини се към церемонията на бързи движения и извиване.
Тъкмо когато си помисли, че ще падне в кладенеца, Малкъм очерта линия от целувки от бузите към шията й. Отдръпна се, като я придържаше с една ръка, а с другата отново започна да разкопчава малките седефени копчета на блузата й. Тя погледна нагоре. Полският блатар все още летеше във висините. Следобедното слънце превръщаше скупчените облаци в огромен лист ковано злато.
Малкъм издърпа блузата от бричовете и впери поглед в голата й гръд.
Силните му черти бяха облъхнати от някаква мекота, а устните му бяха влажни от целувките.
— Ти си плувала гола, както някога обичахме да правим. Кожата ти е потъмняла там, където не би трябвало.
— Един джентълмен не би го споменал — това беше всичко, което й идваше наум.
Той вдигна старата монета, която тя носеше на верижка.
— Ейдриън ти даде това. Топлината ти се предава на метала.
Устни, чувствени като неговите, би трябвало да бъдат забранени от закона, помисли си тя, и толкова измамни думи би следвало да бъдат отречени.
— Да. Принадлежала е на Лорда на Границата.
Изведнъж й се стори по-млад. Беше също като онзи обичащ приключенията Малкъм от изминалите дни.
— Не — отвърна й. — Беше на баща ми. Той й даде монетата.
Беше достатъчно честен, за да посочи една от грешките й. Сега тя трябваше да бъде честна към него.
— Баща ти е или беше Лордът на Границата.
Очакваше от него да спори и да се кълне, че не е така, но не го направи. Най-после един кратък отдих в непрестанната им война.
— Чудех се кога ще се сетиш кой е бил той. И това е номер пет, Алпин. Последното за деня, надявам се.